Милион червени рози

Жил был художник один,
Домик имел и холсты.
Но он актрису любил,
Ту что любила цветы.

Он тогда продал свой дом,
Продал картины и кров,
И на все деньги купил
Целое море цветов.
Прип:
Миллион, миллион, миллион, алых роз,
Из окна, из окна, из окна видишь ты.
Тот, кто влюблён, кто влюблён, кто влюблён, и всерьёз,
Свою жизнь для тебя превратил в цветы.

Утром ты встанешь у окна
Может сошла ты с ума?
Как продолжение сна,
Площадь цветами полна.

Похолодеет душа
Что за богач здесь чудит?
А под окном чуть дыша,
Бедный художник стоит.
(Прип)

Встреча была коротка.
В ночь её поезд увёз.
Но в её жизни была
Песня безумная роз.

Прожил художник один,
Много он бед перенёс.
Но в его жизни была
Полная площадь цветов.

... Мина много време...
... Тя си знае ...

Детски еко инструктори

Две луни
не могат да целунат две слънца.
Две вълни
едва, едва се срещнат и се разделят.

Отдавна се каня да пиша... а тя пролетта си отлетя...
Най-важното - макар и самотна беше много красива и плодородна - мине се не мине два дена и вали, после нежно слънце гали. Растителен рай... Даже Русия и Украйна се похвалиха с житото .

По-същественото нещо, за което пиша този пост е завършилият вчера обучителен семинар на НЧ "Бъдеще сега" за инструктури за еко-обучения на деца. Ще ми се да споделя пълни и подробни впечатления, но рискувам да оставя бъдещите посетители на подобен курс фрустрирани от разкриването на малките "тайни", които правят една такава колективна проява магическа. Затова само ще опиша резултата от една от последните ни възложени задачи - да (до)нарисуваме впечатленията си от семинара.

Дълго мислих какво и как да нарисувам, дълго... дълго доколкото имахме само 3 минути :) и до колкото художествените ми възможности се свеждат до грубо стилизиране на обекти с правилна форма... Това обаче, което се измъкна от бесния поток на цялостни образи в съзнанието ми беше следната картина: в центъра - кристално синьо езеро изпълнено с бавно носещи се повърхностно гравитационни вълни (професионално изкривяване); на левият бряг на този микро-океан - гора; далече зад тях леко пресечен хълмист терен над който плавно се спуска замъглено оранжево слънце... А АЗ-ът наблюдава все така красив и пленителен залез както винаги - милиони години подред... По-важното обаче е, че мога да си позволя лукса да спя спокойно, именно защото съществуването на точно такива ХОРА като обучените инструктори ме кара да вярвам във възможността и нашите деца да имат възможността да наблюдават все същия красив и пленителен залез... и техните деца... все същия... пленителен и красив... залез...

Отдавна не бях срещал толкова много и толкова Вътрешно Усмихнати хора. И то наведнъж!!! И макар възрастовите граници да варираха в много широк за мен интервал: 18-35, не видях нито една "лелка" или "чичко", а големи и отговорни, но все пак Деца. Мнение затвърдено и от празнувания днес рожден ден в Южен парк, преминал основно в пръскане с водни пистолетчета(макар извалелият се дъжд), лудото безцелно мотане с колелета и многото спонтанно измислени игри за запълване на времето... По едно време чак ме хвана срам, какво ли си мислят "нормалните" колеги на рожденика за нас...

Урочасвам всички, които имаха желание да се обучават, но по различни причини това не им се сбъдна, да ви падне до главите някой ден дано!!!

А и още - толкова е красиво да караш колело в гората и пътят ти да е озарен с безшумни, мигащи и живи светлинки... че даже губиш пътеката и понякога минаваш през храстите захласнат по невъзпроизведимото естествено изкуство на природата. Орлин предложи една страхотна идея - да се снима дълга експозиция на светулките в гората... Ако имате излишно време за "губене" и вече не сте го направили - обезателно се разходете до близкия парк, преди да е свършило светлинното размножително шоу...