„Форум София“ – една сбъдваща се коалиция

София – лицето на България – красив умерено урбанизиран град, в който човек прекарва дните си с удоволствие! По детски щастлив посреща сутрин изгрева, а вечер изпълнен с хармония изпраща последните слънчеви лъчи. Град, в който всеки може спокойно да се разходи до близката градина, пълна с цветя и аромати, и да се заиграе с децата си на катерушките... Град, в който хората могат обезпокоявано, бързо и лесно да се придвижват пеша или с колело до работа, училище или местния магазин. Град, в който предпочиташ да ползваш публичния транспорт пред личния автомобил, заради финансовата му и енергийна ефективност. Град, в който с искрена усмивка всеки срещнат ти пожелава добър ден. Или казано по друг начин – Град за Хората!

Хм... София ли стои най-отпред в първото изречение? Ех!

За съжаление това описание може и да важи за някой северногермански град, но със сигурност не може да се приложи за родната ни столица. И то просто защото за нещастие на всички, които я обитават (нарочно не казвам живеят – в живота има нещо изначално хубаво), тя се е превърнала във всичко друго: град за придобиване на най-доброто (уж) образование или град за развиване на бизнес, град за бързо израстване в кариерата, град за тестване на политически игри, град за какво ли не... но не и Град за Хората...

И написаното по-горе щеше да е потискаща антиутопична реалност, ако не съществуваше една малка група от хора, които някак си съумяват покрай цялата битова ангажираност да поглеждат критично, но конструктивно на света около себе си, и да се опитват да го променят. Малка група, но все от Големи хора, която отговорно може да бъде наречена Гражданското общество на София.

Само че тук понятието „група“, за съжаление, е леко непоетично и по-скоро трябва да се тълкува като „механичен сбор“, защото активното гражданско общество в София реално е силно разпокъсано и некоординирано. Затова, следвайки основните си цели, проектът „Място за бъдеще“ спомогна за доразвиването на една отдавна замисляна идея: „Форум София“ – единен форум за разискване на градските проблеми. Ключова роля в това направление даде форум-дискусията по проблемите на столицата „София – град за хората“ (http://placeforfuture.org/archives/1065), проведена в НБУ на 18.12.2008 г., където представители на различни НПО и студенти, повечето от които непознати един на друг, имаха възможността да поставят общо проблемите на града така, както ги виждат.

Но за малко повече яснота – какво всъщност е Форум процесът:

Още в зората на човечеството хората са се събирали, за да обсъждат как да внесат ред в делата си. Да се срещнеш и разговаряш с другия е било човешка необходимост и безценна социална дейност през годините, отвъд националните граници и религиозните вярвания. Когато дадеш на определени традиционни форми модерна структура, те могат да се превърнат в силни и ефективни инструменти за общуване. Форумът е един от методите, които могат да се използват за структуриране на дискусия. Неговата демократичност допълнително засилва процеса на участие, форумът се случва пред очите на хората и е отворен за всички, той работи с информацията открито, грижи се за равнопоставеността на всички мнения и гарантира отчетност на резултатите. Основната цел на форум процеса може да бъде описана и като: постигане на по-добра комуникация между заинтересованите страни и подобряване на качеството на живот като цяло. През призмата на политическата перспектива това може да бъде видяно и като подобряване на управлението.

Разбира се, срещата в НБУ беше по-скоро експеримент доколко будните хора в нашето общество са склонни да се изслушват и да търсят общите допирни точки, вместо да задълбават само в „своите“ беди. Основната задача в първата част на форума-дискусия беше, след като участниците по случаен принцип са разделени на няколко по-малки групи (в конкретния случай четири), във всяка от групите да се обсъди кои са шестте най-наболели проблеми на София. Разбира се, хората във всяка група бяха повече от шест и това беше първото изпитание – чрез дискусия да се потърси и постигне компромис, без разводняване поради ограниченото време, като крайният продукт трябваше да са шест кратки и ясни проблема, записани на специални картони. След набелязването, всяка група представи подробно своя „Топ 6“ и за онагледяване всички картони бяха залепени на голяма дъска пред цялата аудитория. Именно това показно представяне даде възможността ясно да се видят повторенията и общите черти на трудностите пред НПО. След кратко обобщаване с активното участие на аудиторията ясно изпъкнаха няколко категории:

- липсата на цялостна концепция за устойчиво развитието на града;

- неадекватната транспортно-комуникационна инфраструктура (задръствания, трафик, градски транспорт);

- изчезващите зелени площи и презастрояването;

- нездравословна среда на живот (въздух, вода, отпадъци);

- проблем със законодателство, корупция и липса на ефективен механизъм за граждански контрол;

- незапознатостта или незаинтересоваността на жителите за гражданските им права, липсата на гражданско общество;

- липсата на комуникация между самите НПО и граждански групи.

Тук трябва да се посочи и един много любопитен, уникален проблем – „Незачитане на върховенството на закона“, който бе посочен от групата, в която участваше представител на сдружение „Защита здравето и живота на населението и околната среда“, по повод спечелените от тях съдебни дела за сметището в Суходол срещу Софийска община, решенията на които тя отказваше да приеме (http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2007/11/15/398409_smetishteto_v_suhodol_se_otvaria_sledizborno/).

Самият факт, че неефективната комуникация между гражданските групи изскочи като общ проблем, показа ясно необходимостта от подобни дискусии. В заключение бяха представени различни конкретни варианти за сътрудничество в постигане на общата цел – София – град за Хората, но те имаха по-скоро информативна задача, която да даде тема за размисъл във всяка гражданска група.

Сред редицата последвали срещи ключова роля изигра проведената в Българска фондация „Биоразнообразие“ на 09.03.2009 (http://placeforfuture.org/archives/1587), където коалиция „За да остане природа в България“ представи добрите практики и ползи от обединяването на „конкурентни“ природозащитни организации. Тук аудиторията беше по-фокусирана – гражданските сдружения, занимаващи се пряко с устройството на София и най-активни по отношение на провеждащите се тогава дискусии за изменение на Общия устройствен план (ОУП) на София. Отново забележими бяха разликите в подхода на отделните НПО-та, но границата видимо се бе стеснила и имаше повишена чуваемост.

Като цяло дискусията постигна своя ефект, за да се стигне до срещата с адвокат Александър Коджабашев в офиса на WWF на 28.05.2009 (http://placeforfuture.org/archives/1885 и http://placeforfuture.org/archives/1900), където в първата част бе представен обзор за „Законовите възможности за защита на обществения интерес”. Там освен експертния преглед, подробно бе обяснено и защо в запитванията по Закона за достъп до обществена информация гражданите трябва да използват възможността за позоваване и на Орхуската конвенция. Във втората част се премина към така желаното фокусиране върху болезнените точки. Дискусията конкретизира и даде няколко насоки за бъдеща обединена работа и по-точно възможност за иницииране на законоизменения, свързани с:

- речните корита в ОУП София;

- строителни граници на ОУП;

- изменение на Закона за устройство на територията (ЗУТ) за разширяване на кръга на заинтересовани лица;

- необжалваемостта от страна на незаинтересованите лица;

- липсата на входящи номера в Дирекцията за национален строителен контрол;

- отмяна на подробните устройствени планове (ПУП) поради липса на пълен набор от документи според наредбите за обсъждане на ПУП;

- чл. 108 от ЗУТ – съдържание на ПУП – да се разшири наборът от обяснителни
документи;

- подобряване на достъпността до кадастъра.

Активната работа по тях тепърва предстои.

Специално внимание трябва да се отдели на един феномен сред софийските НПО-та – „Общност на софийските граждански сдружения – Инициатива граждани за зелена София“ (ОСГС-ИГЗС), който всъщност представлява може би най-реалният и положителен пример как би трябвало да изглежда едно истинско обединение на защитниците на гражданските интереси в столицата. ОСГС-ИГЗС е неформално обединение на редица сдружения, създадени през годините с цел опазване на зелената система в София и географски разхвърляни по различни квартали. Използвайки натрупания опит в различни сходни проблеми, сдружението придобива достатъчно капацитет, за да започне активно да присъства на повечето от общинските заседания в Столичен общински съвет и да е реално единственият глас на гражданите, дори още на ниво обсъждане в конкретните общински комисии – за съжаление невинаги чут. Чрез „Място за бъдеще“ много други НПО, а и студенти имаха възможността да видят този положителен пример на съвместна работа и да започнат по-тясно сътрудничество с ОСГС-ИГЗС.

Накрая не би трябвало да се скрива фактът, че е истинско щастие човек да има възможността да общува с хора от средите на гражданските организации, заради всеотдайността и безрезервността, която всички те влагат в сбъдването на своите мечти. Такъв ясен пример, чрез множеството срещи, дава възможност на все повече хора да преосмислят отново и отново своята гражданска позиция. Така логично проектът „Място за бъдеще“ остави видима следа в гражданския сектор в София и спомогна за придвижването напред на много от неписаните идеи, стоящи зад „Форум София“, но съществените крачки по обединението, формализирането и бъдещото структуриране тепърва предстоят.



Есето е част от сборника “МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ. Година първа” http://placeforfuture.org/archives/2415