Вера решихме и поиграхме фризби. Събраха се доста хора за непринудената 30-минутна организация. Резултатите са няколко:
- днес всички залиняли през зимата ни болят задните мускули по краката и самият задник - кофти тръпка...
- отново си припомнихме колко учудващо просто може да си "загубиш" един два часа в приятна игра, в приятна компания на слънце;
- малките деца жадуват да подражават на големите и се радват когато ги третираш като равни;
- част от големите жадуват да си играят с деца :) - май ни/им е време;
- забавно е когато целта не е да се вкара гол, а самата игра в кръг за себе си;
- след още една тренировка ще сме прекалено добри да играем с 2 фризбита, мисля време е да потренираме вече с 3 ако хората са повече от 8.
И така пролетта настъпи а с нея и сезонните игри...
Понякога ми липсва да съм малък и да играя на жомежка на поляната. И на минибейсбол. И на стрелки/писма. И на войници. И на стотиците други детски измишльотини.
Но мисля да наваксваме всяка събота и неделя :)!
А и разговорите след фризбито си бяха повече от вълшебни :) вие си знаете...
1 коментар:
:) колко много прозрения в толкова малко текст :) чак и на мен ми се приисква да си поиграя..и то в такъв момент в който...тъкмо снощи си направих равносметка по колко стоя пред компютъра и по колко още ще трябва да стоя... мъка, още повече ми се играе
Публикуване на коментар