Урбанизъм - философия или направо начин на мислене

Градът за хората ли е ?

Зачетох се днес в RSS агрегатора и попаднах на следната статия на сайта на "Зелена Варна": Енрике Пенялоза (бивш кмет на Богота, Колумбия) - "ГРАД ЗА ВСИЧКИ" . Въодушевен съм! Описаната система е сякаш нещо, за което всички си мечтаем, но ни се струва нереално, докато на някои места из Европа тази мечта съществува вече реализирана... На фона на такъв глобален и според мен устойчив подход ми се виждат направо детски изказванията на различни общинари в София... (Грешка - децата биха дали много по-екологични идеи!). Да не казвам недомислици. Мързи ме да цитирам. Само ще напомня тази статия от "Дневник".

Но да се върна на думите на Енрике Пенялоза... Силно впечатление ми прави следния абзац:

Особено полезни са програмите, чрез които общностните организации формулират идеи и предлагат малки урбанистични проекти, които, след одобрение от странна на архитекти и инженери, биват възлагани за изпълнение на същите граждански общности. Тези проекти служат повече за създаване на здрави колективни отношения, за гордост и чувство за принадлежност, отколкото за изпълнение на нещо реално.

въпреки че здрави колективни отношения според мен е нещо много реално и липсващо напоследък.

Статията ми звучи сега като утопия... но само засега :)! И се радвам, че сдружения като "Зелена Варна", "Сдружение за защита на Лозенец", сдружение "Белите Брези" и много други съществуват и отстояват една нормална позиция за градоустройство - градът е за хората... Но най-вече съм щастлив, че имам възможността да се докосвам до сдружение "Велоеволюция", в което будни млади хора разсъждават мъдро, трезво и имат визия за начина, по който трябва да изглежда един хармоничен град. И разбира се, са отворени към идеи, проучвания и чужд опит.

Е... вярвам..., че макар и малко късно, все още е възможно да се направи нещо за "поправянето" на София (макар че откакто карам колело виждам леко притеснителен факт - навсякъде е едно и също... гето!). Наличието на трезвомислещи хора сред "Софпроект" и Общината все още крепи вярата ми. Дано и те да са така отворени към тези (и други) идеи, проучвания и чужд опит...

Статията е публикувана през юли 2003 в италианското списание "Интернационале" а на български я имало и тук.