бяла лястовица

Мина вече повече от седмица откакто:

Видях бяла лястовица...

Не беше сън...

Със сигурност не беше...

Полетя, полетя и когато кацна на жицата сред всеобщото чуруликащо събрание, най-близката друга "обикновена" нейна посестрима я закълва... и лястовичката отлетя... мина точно над мен... и се скри над покрива на блока. Не се появи повече... А надеждите да я видя отново сред ятото бързо се изпариха... с последвалото спонтанно отлитане на цялата какафония.

НЕ! Не беше сън... Залезът все така красиво мрачен...

Бяла лястовица ...
Нима съществуват...

...
Теодор каза, че е виждал също... преди време...
Може би наистина съществуват?!
...

Интересен повод да се обърне човек отново към онова изтънчено творчество, изтънчено със своята простота - това на Йовков: По жицата. Колко сложни са само... простите неща...
...
- Бяла?
- Досущ бяла.
...
"Е?" "Ти, кай знаеш ли що е бяла лястовичка? Тя, кай, на сто години я се появи веднъж, я не, ама който я види, от каквато и болест да е болен, оздравя!
...


И странното е, че наистина сякаш човек оздравява... Че и една усмивка лекичко прихваща. Ама не веднага... постепенно...

Сега като се замисля....може би усмивката се върна защото имах щастието отново да видя и една друга Бяла Лястовичка :)! Само, че и тя винаги отлита... разминават ни се жиците... може би заради различната тежест, с която ги товарим. Тя сякаш е по-лека и по-свободна. А моята жица е по-тежка... с години... които за жалост понякога значат и за щастие често не значат н(е/и)що.

Както и да е... и двете лястовички съществуват... и бялата и Бялата.
В това съм сигурен!
Едната я видях с очите си!!!
Другата почувствах със сърцето си!!!

А тя дали ме видя?
А ТЯ дали ме почувства?

Има ли значение?