06 октомври 2009

„Форум София“ – една сбъдваща се коалиция

София – лицето на България – красив умерено урбанизиран град, в който човек прекарва дните си с удоволствие! По детски щастлив посреща сутрин изгрева, а вечер изпълнен с хармония изпраща последните слънчеви лъчи. Град, в който всеки може спокойно да се разходи до близката градина, пълна с цветя и аромати, и да се заиграе с децата си на катерушките... Град, в който хората могат обезпокоявано, бързо и лесно да се придвижват пеша или с колело до работа, училище или местния магазин. Град, в който предпочиташ да ползваш публичния транспорт пред личния автомобил, заради финансовата му и енергийна ефективност. Град, в който с искрена усмивка всеки срещнат ти пожелава добър ден. Или казано по друг начин – Град за Хората!

Хм... София ли стои най-отпред в първото изречение? Ех!

За съжаление това описание може и да важи за някой северногермански град, но със сигурност не може да се приложи за родната ни столица. И то просто защото за нещастие на всички, които я обитават (нарочно не казвам живеят – в живота има нещо изначално хубаво), тя се е превърнала във всичко друго: град за придобиване на най-доброто (уж) образование или град за развиване на бизнес, град за бързо израстване в кариерата, град за тестване на политически игри, град за какво ли не... но не и Град за Хората...

И написаното по-горе щеше да е потискаща антиутопична реалност, ако не съществуваше една малка група от хора, които някак си съумяват покрай цялата битова ангажираност да поглеждат критично, но конструктивно на света около себе си, и да се опитват да го променят. Малка група, но все от Големи хора, която отговорно може да бъде наречена Гражданското общество на София.

Само че тук понятието „група“, за съжаление, е леко непоетично и по-скоро трябва да се тълкува като „механичен сбор“, защото активното гражданско общество в София реално е силно разпокъсано и некоординирано. Затова, следвайки основните си цели, проектът „Място за бъдеще“ спомогна за доразвиването на една отдавна замисляна идея: „Форум София“ – единен форум за разискване на градските проблеми. Ключова роля в това направление даде форум-дискусията по проблемите на столицата „София – град за хората“ (http://placeforfuture.org/archives/1065), проведена в НБУ на 18.12.2008 г., където представители на различни НПО и студенти, повечето от които непознати един на друг, имаха възможността да поставят общо проблемите на града така, както ги виждат.

Но за малко повече яснота – какво всъщност е Форум процесът:

Още в зората на човечеството хората са се събирали, за да обсъждат как да внесат ред в делата си. Да се срещнеш и разговаряш с другия е било човешка необходимост и безценна социална дейност през годините, отвъд националните граници и религиозните вярвания. Когато дадеш на определени традиционни форми модерна структура, те могат да се превърнат в силни и ефективни инструменти за общуване. Форумът е един от методите, които могат да се използват за структуриране на дискусия. Неговата демократичност допълнително засилва процеса на участие, форумът се случва пред очите на хората и е отворен за всички, той работи с информацията открито, грижи се за равнопоставеността на всички мнения и гарантира отчетност на резултатите. Основната цел на форум процеса може да бъде описана и като: постигане на по-добра комуникация между заинтересованите страни и подобряване на качеството на живот като цяло. През призмата на политическата перспектива това може да бъде видяно и като подобряване на управлението.

Разбира се, срещата в НБУ беше по-скоро експеримент доколко будните хора в нашето общество са склонни да се изслушват и да търсят общите допирни точки, вместо да задълбават само в „своите“ беди. Основната задача в първата част на форума-дискусия беше, след като участниците по случаен принцип са разделени на няколко по-малки групи (в конкретния случай четири), във всяка от групите да се обсъди кои са шестте най-наболели проблеми на София. Разбира се, хората във всяка група бяха повече от шест и това беше първото изпитание – чрез дискусия да се потърси и постигне компромис, без разводняване поради ограниченото време, като крайният продукт трябваше да са шест кратки и ясни проблема, записани на специални картони. След набелязването, всяка група представи подробно своя „Топ 6“ и за онагледяване всички картони бяха залепени на голяма дъска пред цялата аудитория. Именно това показно представяне даде възможността ясно да се видят повторенията и общите черти на трудностите пред НПО. След кратко обобщаване с активното участие на аудиторията ясно изпъкнаха няколко категории:

- липсата на цялостна концепция за устойчиво развитието на града;

- неадекватната транспортно-комуникационна инфраструктура (задръствания, трафик, градски транспорт);

- изчезващите зелени площи и презастрояването;

- нездравословна среда на живот (въздух, вода, отпадъци);

- проблем със законодателство, корупция и липса на ефективен механизъм за граждански контрол;

- незапознатостта или незаинтересоваността на жителите за гражданските им права, липсата на гражданско общество;

- липсата на комуникация между самите НПО и граждански групи.

Тук трябва да се посочи и един много любопитен, уникален проблем – „Незачитане на върховенството на закона“, който бе посочен от групата, в която участваше представител на сдружение „Защита здравето и живота на населението и околната среда“, по повод спечелените от тях съдебни дела за сметището в Суходол срещу Софийска община, решенията на които тя отказваше да приеме (http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2007/11/15/398409_smetishteto_v_suhodol_se_otvaria_sledizborno/).

Самият факт, че неефективната комуникация между гражданските групи изскочи като общ проблем, показа ясно необходимостта от подобни дискусии. В заключение бяха представени различни конкретни варианти за сътрудничество в постигане на общата цел – София – град за Хората, но те имаха по-скоро информативна задача, която да даде тема за размисъл във всяка гражданска група.

Сред редицата последвали срещи ключова роля изигра проведената в Българска фондация „Биоразнообразие“ на 09.03.2009 (http://placeforfuture.org/archives/1587), където коалиция „За да остане природа в България“ представи добрите практики и ползи от обединяването на „конкурентни“ природозащитни организации. Тук аудиторията беше по-фокусирана – гражданските сдружения, занимаващи се пряко с устройството на София и най-активни по отношение на провеждащите се тогава дискусии за изменение на Общия устройствен план (ОУП) на София. Отново забележими бяха разликите в подхода на отделните НПО-та, но границата видимо се бе стеснила и имаше повишена чуваемост.

Като цяло дискусията постигна своя ефект, за да се стигне до срещата с адвокат Александър Коджабашев в офиса на WWF на 28.05.2009 (http://placeforfuture.org/archives/1885 и http://placeforfuture.org/archives/1900), където в първата част бе представен обзор за „Законовите възможности за защита на обществения интерес”. Там освен експертния преглед, подробно бе обяснено и защо в запитванията по Закона за достъп до обществена информация гражданите трябва да използват възможността за позоваване и на Орхуската конвенция. Във втората част се премина към така желаното фокусиране върху болезнените точки. Дискусията конкретизира и даде няколко насоки за бъдеща обединена работа и по-точно възможност за иницииране на законоизменения, свързани с:

- речните корита в ОУП София;

- строителни граници на ОУП;

- изменение на Закона за устройство на територията (ЗУТ) за разширяване на кръга на заинтересовани лица;

- необжалваемостта от страна на незаинтересованите лица;

- липсата на входящи номера в Дирекцията за национален строителен контрол;

- отмяна на подробните устройствени планове (ПУП) поради липса на пълен набор от документи според наредбите за обсъждане на ПУП;

- чл. 108 от ЗУТ – съдържание на ПУП – да се разшири наборът от обяснителни
документи;

- подобряване на достъпността до кадастъра.

Активната работа по тях тепърва предстои.

Специално внимание трябва да се отдели на един феномен сред софийските НПО-та – „Общност на софийските граждански сдружения – Инициатива граждани за зелена София“ (ОСГС-ИГЗС), който всъщност представлява може би най-реалният и положителен пример как би трябвало да изглежда едно истинско обединение на защитниците на гражданските интереси в столицата. ОСГС-ИГЗС е неформално обединение на редица сдружения, създадени през годините с цел опазване на зелената система в София и географски разхвърляни по различни квартали. Използвайки натрупания опит в различни сходни проблеми, сдружението придобива достатъчно капацитет, за да започне активно да присъства на повечето от общинските заседания в Столичен общински съвет и да е реално единственият глас на гражданите, дори още на ниво обсъждане в конкретните общински комисии – за съжаление невинаги чут. Чрез „Място за бъдеще“ много други НПО, а и студенти имаха възможността да видят този положителен пример на съвместна работа и да започнат по-тясно сътрудничество с ОСГС-ИГЗС.

Накрая не би трябвало да се скрива фактът, че е истинско щастие човек да има възможността да общува с хора от средите на гражданските организации, заради всеотдайността и безрезервността, която всички те влагат в сбъдването на своите мечти. Такъв ясен пример, чрез множеството срещи, дава възможност на все повече хора да преосмислят отново и отново своята гражданска позиция. Така логично проектът „Място за бъдеще“ остави видима следа в гражданския сектор в София и спомогна за придвижването напред на много от неписаните идеи, стоящи зад „Форум София“, но съществените крачки по обединението, формализирането и бъдещото структуриране тепърва предстоят.



Есето е част от сборника “МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ. Година първа” http://placeforfuture.org/archives/2415

14 март 2009

Кризата с боклуците - криза с Боклуците

Кризата с боклука...
Най-вече криза на трътлестите ни мозъци...

Всеки ден последната седмица минавам покрай контейнерите пред 52 блок в Студентски Град и се възхищавам на не-човешкото студентско творчество...
Щеше ли да има чак такава криза с боклука ако наричащите себе си "хора" хвърляха разделно... Мисля че отговорът трябва да ви е ясен... Ако не - моите най-искрени извинения, но "Защо не сте се гръмнали още, а тровите и моя живот..."

Повече от 75% от изхвърляния боклук е рециклируем/оползотворяем... Ако не вярвате - загледайте се около контейнерите...

Най-тъпото е че положението е подобно и в квартал Лозенец... но в драматично по-малък мащаб... Може би там повечето хора възприемат местообитанието си по близко до себе си... Може би там късогледството, не е гъзогледство? И дали не хвърлят по-разделно... Или просто днес съм попаднал и надниквал в антистатистическа извадка на контейнерите из Лозенец...

Ще ми се кризата с боклуците на обществото да не се свежда до кризата с Боклуците из обществото... Защото крушата не пада по далеч от дървото...

25 февруари 2009

КРАЙ

Stop!!!
I wanna go home
Take off this uniform
And leave the show
And I'm waiting in this cell
Because I have to know
Have I been guilty all this time

Pink Floyd

Никога повече пред компютър след 20,00 часа...
Живеем реален живот... А съм се отдалечил от всичко реално около себе си...
Че и тези след нас влизат в вече изкопаните дупки... Трябва да се спрем...

15 януари 2009

За един не много мирен протест

Гледам из Интернет се разписали хората кой какво видял на протеста, кое как... Та реших да дам и моят принос в морето от "дезинформация" ръсено из част от медиите.

И така накратко... бях с колело - глупост, която ще повторя и утре :). Малко позакъснях - озовах се на площада в 11:25... Съдбата ме отведе в частта от протеста от страната на БАН. Тъй като дълго време не стигнах до познат, поради слабата си подвижност с колело в тълпата, имах много време да изучавам реакцията на хората на различните концентриращи вниманието събития. Много странно впечатление ми направи откликът на голяма част от протестиращите при взривяване на бомбички - незабавно започваха да крещят гневно и се фокусираха върху Народното събрание. Реално излизаше, че не официалните тартори, които и без друго не се чуваха при нас, водят протеста, а тълпата биваше повличана от събиращите погледа явления... И може би всичко това се дължеше на масата хора, която стоеше наоколо - футболни фенове, с типичните физиономии и типичното облекло на мои познати анархисти... Лошо няма - и те идват да изразят гражданската си позиция... мислех си аз... Протеста протичаше сравнително гладко... от време на време се изстрелвашя някоя друга балистична топка сняг към НС, но в един момент нещата малко загрубяха. В началото не бях близо до първите линии и не разбрах защо, но полицията взе да нахлува в тъплатаи раздели протестиращите на две. Това даде доста енергичен тласък на футболните зпалянковци и те се постараха след това да хвърлят срещу полицията всичкия лед и сняг, който можаха да намерят. Нищо лощо казвате си вие - малко СНЕЖНА война... ама по-скоро беше малко снежна ВОЙНА. Цялата насъбрана агресия (покрай липсата на мачове) беше пренасочена към "ушев"-мнимият враг в униформа на всички запалянковци... И започна меле... и то подмоло меле... криещи се зад тъплата тинейджъри целеха и се радваха на всяко попадение - сякаш от това зависеше живота им... Последва ново настъпление на полицията... и после ново и после ново... И докато запалянковците се целеха... пострадаха и много от мирно протестиращите -част от леда стигна до тяхните незащитени глави, а не до каскираните полицаи... Тъпо...

А за колелто... когато една тъпла хукне да бяга от полицията... по-добре да не сте с колело... все пак благодарно че не ме пометоха като стадо хората... има някакъв шанс...

А защо ли протестирах аз... ами аз бях в "квотата" на природозащитниците в случая, най-вече заради безобразния преди нова година проектозакон за заменките на Горите. Отделно изказвам личното си несъгласие с част от исканията на СРОКСОС... а и Студентски Град за мен е вече бита карта, за което писах преди...

08 януари 2009

За Студентски Град и студентските протести

Понадолу публикувам писмото си е една емайл листа по повод студентските протести организирани от СРОКСОС и техните искания... Предложенията по-долу не са минавали през количествена финасова оценка, затова може и да са несъстоятелни...




Аз забравих да споделя и моето виждане....

За щастие работата ми ме накара да се размърдам из Европа и да имам уникалната
възможност да видя няколко кампуса, макар и да нямах времето да усетя
цялостната ситуация там. И всеки път, след всяко връщане в България (особено
ако съм бил в стриктна и подредена Германия) тук направо ми се струва
анархия...

ОТ край време си мисля за махането на Студентски Град от София (всъщност то
години) барабар с университетите в някое нормално за учене място. Това бързо
ще изпари около 100 000 човека от София и постепенно ще я направи
непривлекателна и ще си възстанови разумните граници. При нас е точно
обратното на това, което се прави в други държави. Пак в Германия - вече
забравих кой район - нарочно го бяха децентрализирали за да може да се
разпределят по-равномерно хората като население и да се стимулира икономиката
в провинциите.

Скоро разбрах от Дельо - сегашния координатор на Велоеволюция - че се е
преместил да живее в едно от селата по северната ЖП линия. Чудно!!! 5-ма
човека си делят цяла къща с двор за 120лв на месец. И разходите им
включително с транспорта им излизат по-евтино. Вярно те си имат 1 кола, която
често ползват. Но дори с влак той стига до работното си място - офис (Феликс
Каниц 13) за средно 70 минути. Лично на мен преди 2 години за да стигна от
Студентски Град до работата ми на Константин Величков ми отнемаше пак толкова
(нямах колело). Лошото е че последния влак на обратно е в 22:30, но пък
цената е, че сутрин те събуждат птички а не строежи...

Затова си мисля дали не може да се измести студентски град в селата по
северната линия. Малки къщи, без пренаселеност, повече колелета и чист
въздух. Как си го представям аз:
В момента започна реализирането на втори метро диаметър - Надежда-бул Черни
Връх, т.е. след някоя друга година се предполага че то ще е реално и
съществуващо. Това практически създава "директна" връзка от Централна Гара до
бул. Черни Връх и до Дървеница с метро. ( Ако на някой му е интересно да
гледа тук
http://sofia-agk.com/esoft/planove/displayImage.php?folder=podrobni/mgt_tramvai_metro/ )
Ако се пусне ускорен влак, събиращ студентите от една или две пътнически
спирки на съответните "студентски села" до София ще им отнема 30 минути. От
там през метрото:
*) До ректората на СУ - 20минути до Ректората (смяна на Сердика);
*) До 4-ти километър - 35 минути = 25 до Интерперед + 10 мин (колело) до
философския факултет
*) До семинарията - 25 минути = 20 мин до Кемпински + 5 мин(колело) до
факултетите
*) До биологическия - 25минути = 23 мин до Стадиона + 2 мин пеша до факултета
*) До ТУ/МГУ - 35 минути - 25мин до ГМ Димитров + 10 мин пеша до ТУ, МГУ
*) До УНСС - 35 минути - 25мин до ГМ Димитров + 10 мин(колело) или 10 мин
със скоростния трамвай който Диков обещава... (вижте ПУП на Студентски Град
на http://sofia-agk.com/esoft/planove/displayImage.php?folder=Stud_Grad/ )

Ако няма човек колело обаче нещата са по-сложни, но система като в Париж(или
Брюксел, Виена) за колела под наем до метростанциите би била перфектна.
По-перфектна би била системата да може да си оставиш колелото заключено и
никой да не ти го открадне или поне да е малка вероятността и голяма
намеримостта :). В Германия много хора си имат по две колелета - с едното
стигат от тях до ЖП гарата на малкия си град/село а с другото от ЖП гарата на
големия град до работното си място. И двете колела когато не се ползват стоят
завързани на стоянките си...

Та такъв идеален вариант би направил 1 час времето за път от кампуса до
университетите...

Разбира се това е един вид временно докато се изнесат и самите университетски
сгради по селата на Искърското дефиле...

Само че втори метро диаметър (оптимистично) ще стане сигурно поне след 5
години (Според Борисов строителството на метрото може да започне още през
септември, а срокът за изпълнението на проекта е 45 месеца - е то почна не
през септември ами през декември)... Дотогава на мен ми изглежда реалистично
да се започне инфраструктурата на селата... След това ситуацията може да
продължи още 5 години така и същевременно за 10 години да се изнесат и
по-важните университети в чудното дефиле... Само че ако тръгнем да го
изпълняваме по български... може да унищожим цялата красота на мястото... Но
все пак вярвам, че може да се измисли компромис - минимално дозастрояване +
максимален брой живущи хора.

А и при такава икономическа криза - наливането на държавни пари в
инфраструктура мисля е доста разумно... Само че стриктно трябва да се приеме
ОУП за тези територии и да се изисква нещо от рода на 70% зелена площ...

Ех... мечти мечти...