Звезден прах

Звезден прах - приказка за сиянието на звездите и Любовта :)!

Тази вечер споделих със съквартирантите едно приключение в приказна страна :)! Т.е. гледахме Звезден прах/Stardust . Ще ми се да препиша думите, изречени от падналата от небето звезда в разговор с главния герой:

You know when I said I knew little about love? Well, that wasn't true. I know a lot about love. I've seen it. I've seen centuries and centuries of it. And it was the only thing that made watching your world bearable. All those wars. Pain and lies. Hate. Made me want to turn away and never look down again. But to see the way that mankind loves. I mean, you could search the furthest reaches of the universe and never find anything more beautiful. So, yes, I know that love is unconditional. But I also know it can be unpredictable, unexpected, uncontrollable, unbearable and, well, strangely easy to mistake for loathing.

И превода на Zaza14 в българските субтитри:

Спомняш ли си как ти казах, че не познавам любовта. Не е истина. Зная много за любовта. Виждала съм я. Наблюдавам я от векове. Без нея, би било непоносимо да наблюдавам света ви. Всички тези войни, болка, лъжи, омраза... ме караха да желая да се отвърна и да не гледам повече. Но е прекрасно да гледаш как хората се обичат. Дори в най-далечните кътчета на вселената няма да откриеш нещо толкова прекрасно. Зная, че любовта е безусловна. Но зная също, че може да бъде непредсказуема, неочаквана, неуправляема, непоносима и... И странно лесно може да се обърка с бреме.

Красиви мисли. Наистина е прекрасно да виждаш, чуваш, вкусваш, помирисваш, докосваш, че даже и чувстваш Любовта! Странно е как понякога дори и 6-те ти сетива стоят затворени, когато Тя е около теб... а Тя винаги е около теб, постоянно. На всякъде, по всяко време, във всяка картина, във всеки звук или шум, във всяка сладка горчивина, във всяко вдишване или кихване... Може никога да не сме знаели как да Я разпознаваме... А може просто да сме забравили...

Филма според мен е чудесен. Може би точно днес имах нужда да попадна в точно един точно така измислен свят. Но определено бих го оценил с 9/10 и мисля напълно оправдана е и високата оценка в IMDB. За разлика от много други магични сюжети, тук измислиците следваха плавно една след друга и видимо не бяха така претрупани, както в продълженията на Карибски Пирати например. А и хуморът беше на ниво...

Бих разказвал такава приказка на децата си някой ден :)!

Ако ви се отдаде случай - хвърлете му един детски приказен поглед с мисълта на възрастен :)!

Псевдо пролет

Днес беше чудесен ден! Като гледам прогнозата на американския числен модел на NOAA с изключение на четвъртък ситуацията ще си е все така приятно топла. Кеф... Особено ако имаш колело, което можеш да покараш малко. А ако си щастлив човек може да се окаже, че не живееш в София(или в някой от другите ни засмог-чени градове). Защо ли ?

Въпреки че времето беше страхотно не мога да не споделя възмущението си от ранното и не чак до там желано ставане... Проблема обаче не беше, че ми се спи... а по-скоро очакването, че след като отворя прозореца ще посрещна красотата на събуждащия се/събудения свят. Поне така ми "пееха" птичките. Посрещна ме обаче багера на поредния строеж в извратена близост до блоковете в Студентски Град, а леко над него - бледо синьо-сивата смрад на София в антициклонично време(сиреч неотвятите газови изпарения от любимия транспорт). Добро утро София! Как да не напуснеш този град с удоволствие възможно най-скоро?!

Както и да е... по обед явно конвекцията и вятъра си казаха думата и малкото останала природа в София наистина призоваваше към едно естествено докосване до нейната все още зимна премяна. А и факултета зовеше със струящата си мисъл поклонници :)! Радвам се много, че от Студентски Град до семинарията все още има (и се надявам благодарение на съвестните НПО-та да продължава да има) малко зеленина по пътя, ако решиш да вървиш пеша или с колело. Ловен парк наистина контрастира силно с част от заобикалящия го Дианабат... Да не говорим за прехода - Ловен парк-Симеоновско шосе-другата част на Ловен парк. Всеки на който не са му атрофирали рецепторите в носоглътката(или където се намират) и е минавал по централната алея там се е убедил в това.

Та така... чудесно е да караш колело към любимия факултет, през гората - порядъчно кална. Ама по-чудесно е когато си в парка, чак ти се забравя накъде отиваш. То едни косове, то едни шумолящи в листата създания, усмихнати хора... Даже и кучето което ме подгони изглеждаше добронамерено и може би просто искаше да удължи удоволствието от звъна на спиците в ултразвуковия диапазон в ушите си :)))! Абе направо идилия... все едно не си в сесия(ето го и разковничето на настроението:) ).

И все пак трябва да призная пеша е още по-красиво - съзнанието ти е максимално освободено да възприема, освен ако няма някой досадник като мен да ти мели на главата глупости...

И как да не помагаш на Хората от Велоеволюция да разпространяват велосипедизма, пешеходството и зелената... Ако 30% вървяха пеша, 30% караха колело и 30% ползваха градски транспорт, а само 10% си бяха мутри по философия, мисля нямаше да е толкова критично положението с въздуха, който дишаме... Че и по-лошото - разтящите деца го дишат...

Връщането обаче не беше толкова романтично... Може би защото носех 25 метрова гофрирана тръба Ф36 омотана около колелото ;), а може би защото пътя ми трябваше да следва прашните асфалтови улици... И все пак благодаря на Добромира, че ме изтърпя и изпълни молбата ми да поснима една все още незастроена полянка в Студентски Град. Ако успешно съчетаем фотографското майсторство с умелия писмен изказ в становището ни по повод промяната на Общия Устройствен План(ОУП) на София и бъдещата омайваща(а дано) реторика в дискусията в общината за тези становища, току виж не застроили градинката. Добра причина да оправдаем загубата на няколко часа от времето за учене...

Като написах учене... хайде...

П.П. Познавам само още един "луд" който е мъкнал с колело такава тръба, другите биха палнали колата. Начин на мислене или инерция на (не)съзнанието.

За народното творчество...

Снощи, предимно колеги от Сдружението имахме възможността да споделим едно невероятно изживяване - моноспектакълът на Камен Донев: "За народното творчество" представено от Драматичен Театър Пловдив гостуващ на сатиричния театър "Алеко Константинов". Няма как да не си призная - заболя ме стомаха от смях, по едно време дори не можех да дишам. Въпреки че може би някой лафове ала "Улицата" вече не ми се виждат толкова интересни, но... Камен Донев си го знаете...

За съжаление повечето от смеха ми беше и "през сълзи" заради реалността, която се представяше - каква е била нашата култура преди време, с цялата си красота и може би хармония с природата. И като направим директно сравнение с тази "култура", която в момента ражда народа... наистина ти става смешно и ти се доплаква. Постановката ме накара да се замисля какво наследство ценя и бих желал да оставя за децата си, а също и какво правя/бих могъл да направя, за да стимулирам този творчески процес в посоката, която смятам за правилна - определено не това което (не)правя в момента. А дали на поколенията преди нас не им е протичал по-творчески живота?

Може би наистина ще е по приятно ако деня ни е съпроводен с песен, а гимнастиката е хорото. Даже вече си представих как вместо обичайното подвикване към балкона на съседа: "Мартинееее беееееееее", може да пробвам в мистериозен български гласов стил: "Мааааааааартинеееееее, пиле шаренооооооо, иииииии, оп! :)

Съвет за тези, които се канят да го гледат - взимайте билети веднага след като изезе графика, т.е. около месец по-рано.

И така... благодаря на Павката за билетите и организацията на посещението. Препоръчвам моноспектакъла на всички!!!

П.П. Сред публиката забелязахме Христо Гърбов и Любо Нейков. A kак ли се смеят комиците ?

Поздрав с красотата на природата

Поздрав за всички...

които се насладиха на залеза днес(т.е. вчера), дори и само миг да сте му отделили внимание...
Снимки нямам... фотоапаратът няма батерия. Но пък споменът е ярък.
Поздрави и за всички, които се насладиха на топлата, ветровита, лунна вечер. Снимки пак нямам... то е едно усещане... :)!

Урбанизъм - философия или направо начин на мислене

Градът за хората ли е ?

Зачетох се днес в RSS агрегатора и попаднах на следната статия на сайта на "Зелена Варна": Енрике Пенялоза (бивш кмет на Богота, Колумбия) - "ГРАД ЗА ВСИЧКИ" . Въодушевен съм! Описаната система е сякаш нещо, за което всички си мечтаем, но ни се струва нереално, докато на някои места из Европа тази мечта съществува вече реализирана... На фона на такъв глобален и според мен устойчив подход ми се виждат направо детски изказванията на различни общинари в София... (Грешка - децата биха дали много по-екологични идеи!). Да не казвам недомислици. Мързи ме да цитирам. Само ще напомня тази статия от "Дневник".

Но да се върна на думите на Енрике Пенялоза... Силно впечатление ми прави следния абзац:

Особено полезни са програмите, чрез които общностните организации формулират идеи и предлагат малки урбанистични проекти, които, след одобрение от странна на архитекти и инженери, биват възлагани за изпълнение на същите граждански общности. Тези проекти служат повече за създаване на здрави колективни отношения, за гордост и чувство за принадлежност, отколкото за изпълнение на нещо реално.

въпреки че здрави колективни отношения според мен е нещо много реално и липсващо напоследък.

Статията ми звучи сега като утопия... но само засега :)! И се радвам, че сдружения като "Зелена Варна", "Сдружение за защита на Лозенец", сдружение "Белите Брези" и много други съществуват и отстояват една нормална позиция за градоустройство - градът е за хората... Но най-вече съм щастлив, че имам възможността да се докосвам до сдружение "Велоеволюция", в което будни млади хора разсъждават мъдро, трезво и имат визия за начина, по който трябва да изглежда един хармоничен град. И разбира се, са отворени към идеи, проучвания и чужд опит.

Е... вярвам..., че макар и малко късно, все още е възможно да се направи нещо за "поправянето" на София (макар че откакто карам колело виждам леко притеснителен факт - навсякъде е едно и също... гето!). Наличието на трезвомислещи хора сред "Софпроект" и Общината все още крепи вярата ми. Дано и те да са така отворени към тези (и други) идеи, проучвания и чужд опит...

Статията е публикувана през юли 2003 в италианското списание "Интернационале" а на български я имало и тук.

В началото бе словото...

Малко за началото

И рече БОГ: "ДА БЪДЕ..."
И беше, и е, и ще бъде - от нас зависи!

Най-накрая решавам и започвам да словоиздевателствам над тази електронна система за събиране на заблудени мисли, т.е. да пиша в блог.

Това нямаше да се случи ако не беше емайл листа-та Хармония, в която с приятели обменяме информация за различни културни и социални събития, но която се разрастна и започва да търпи неволите на моето лично творчество ала-спам.

Така че тук изнасям моя личен спам - публично достъпен и никому ненатрапен.

Хайде на съжденията!