Станно е когато се разделяш с хора, с които си имал хем достатъчно много време за да опознаеш и обикнеш, хем пък достатъчно малко, за да не си сигурен че наистина ги познаваш...
Странно е как като уж зрели хора се изпращате с усмивка... и открито си казвате, че може би няма да се видите никога повече защото светът е точно толкова голям... колкото и малък...
Странно е че все забравят хората да следват онази естествен завет писан в Писания (цитат когато не ме мързи толкова да ги намеря линковете), която за невярващите (или по-скоро вярващите в съвременната технорелигия) може да открият и във великата реч на Ричард Столман а именно - живей така сякаш това е последният ти ден...
Странно е че светът си е пак същия... такъв какъвто никога не сме го виждали - напълно различен...
31 март 2010
Раздяла
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Много се надявам, че с всички хора които сме опознали помалко, но достатъчно, за да мислим за тях много след като сме се разделили, ще се видим пак, някъде...
Понякога усещането при раздяла е толкова неописуемо тъжно, че ти се струва невъзможно, да не ги видиш пак и понеже си си казал така, след някоя друга година, вземат, че изкочат отнякъде :) (или ти им скочиш отнякъде).
Публикуване на коментар