Раздяла

Станно е когато се разделяш с хора, с които си имал хем достатъчно много време за да опознаеш и обикнеш, хем пък достатъчно малко, за да не си сигурен че наистина ги познаваш...

Странно е как като уж зрели хора се изпращате с усмивка... и открито си казвате, че може би няма да се видите никога повече защото светът е точно толкова голям... колкото и малък...

Странно е че все забравят хората да следват онази естествен завет писан в Писания (цитат когато не ме мързи толкова да ги намеря линковете), която за невярващите (или по-скоро вярващите в съвременната технорелигия) може да открият и във великата реч на Ричард Столман а именно - живей така сякаш това е последният ти ден...

Странно е че светът си е пак същия... такъв какъвто никога не сме го виждали - напълно различен...

Workaround for laptop touchpad enable/disable in linux

Just a very brief suggestion for a temporal workaround for laptop's touchpad enabling or disabling if your native fn-keys are not working...

One may write a script for the command line tool controling the synaptics Xorg input driver for Synaptics Incorporated touchpads and assign a single command to any fast-key manager for the window manager that one uses.

Command could be:

synclient touchpadoff=$(synclient -l|gawk '{IGNORECASE=1}/touchpadoff/{print 1-$3}')

It will simply start synclient touchpadoff= 1 or 0 depending the current status.

„Форум София“ – една сбъдваща се коалиция

София – лицето на България – красив умерено урбанизиран град, в който човек прекарва дните си с удоволствие! По детски щастлив посреща сутрин изгрева, а вечер изпълнен с хармония изпраща последните слънчеви лъчи. Град, в който всеки може спокойно да се разходи до близката градина, пълна с цветя и аромати, и да се заиграе с децата си на катерушките... Град, в който хората могат обезпокоявано, бързо и лесно да се придвижват пеша или с колело до работа, училище или местния магазин. Град, в който предпочиташ да ползваш публичния транспорт пред личния автомобил, заради финансовата му и енергийна ефективност. Град, в който с искрена усмивка всеки срещнат ти пожелава добър ден. Или казано по друг начин – Град за Хората!

Хм... София ли стои най-отпред в първото изречение? Ех!

За съжаление това описание може и да важи за някой северногермански град, но със сигурност не може да се приложи за родната ни столица. И то просто защото за нещастие на всички, които я обитават (нарочно не казвам живеят – в живота има нещо изначално хубаво), тя се е превърнала във всичко друго: град за придобиване на най-доброто (уж) образование или град за развиване на бизнес, град за бързо израстване в кариерата, град за тестване на политически игри, град за какво ли не... но не и Град за Хората...

И написаното по-горе щеше да е потискаща антиутопична реалност, ако не съществуваше една малка група от хора, които някак си съумяват покрай цялата битова ангажираност да поглеждат критично, но конструктивно на света около себе си, и да се опитват да го променят. Малка група, но все от Големи хора, която отговорно може да бъде наречена Гражданското общество на София.

Само че тук понятието „група“, за съжаление, е леко непоетично и по-скоро трябва да се тълкува като „механичен сбор“, защото активното гражданско общество в София реално е силно разпокъсано и некоординирано. Затова, следвайки основните си цели, проектът „Място за бъдеще“ спомогна за доразвиването на една отдавна замисляна идея: „Форум София“ – единен форум за разискване на градските проблеми. Ключова роля в това направление даде форум-дискусията по проблемите на столицата „София – град за хората“ (http://placeforfuture.org/archives/1065), проведена в НБУ на 18.12.2008 г., където представители на различни НПО и студенти, повечето от които непознати един на друг, имаха възможността да поставят общо проблемите на града така, както ги виждат.

Но за малко повече яснота – какво всъщност е Форум процесът:

Още в зората на човечеството хората са се събирали, за да обсъждат как да внесат ред в делата си. Да се срещнеш и разговаряш с другия е било човешка необходимост и безценна социална дейност през годините, отвъд националните граници и религиозните вярвания. Когато дадеш на определени традиционни форми модерна структура, те могат да се превърнат в силни и ефективни инструменти за общуване. Форумът е един от методите, които могат да се използват за структуриране на дискусия. Неговата демократичност допълнително засилва процеса на участие, форумът се случва пред очите на хората и е отворен за всички, той работи с информацията открито, грижи се за равнопоставеността на всички мнения и гарантира отчетност на резултатите. Основната цел на форум процеса може да бъде описана и като: постигане на по-добра комуникация между заинтересованите страни и подобряване на качеството на живот като цяло. През призмата на политическата перспектива това може да бъде видяно и като подобряване на управлението.

Разбира се, срещата в НБУ беше по-скоро експеримент доколко будните хора в нашето общество са склонни да се изслушват и да търсят общите допирни точки, вместо да задълбават само в „своите“ беди. Основната задача в първата част на форума-дискусия беше, след като участниците по случаен принцип са разделени на няколко по-малки групи (в конкретния случай четири), във всяка от групите да се обсъди кои са шестте най-наболели проблеми на София. Разбира се, хората във всяка група бяха повече от шест и това беше първото изпитание – чрез дискусия да се потърси и постигне компромис, без разводняване поради ограниченото време, като крайният продукт трябваше да са шест кратки и ясни проблема, записани на специални картони. След набелязването, всяка група представи подробно своя „Топ 6“ и за онагледяване всички картони бяха залепени на голяма дъска пред цялата аудитория. Именно това показно представяне даде възможността ясно да се видят повторенията и общите черти на трудностите пред НПО. След кратко обобщаване с активното участие на аудиторията ясно изпъкнаха няколко категории:

- липсата на цялостна концепция за устойчиво развитието на града;

- неадекватната транспортно-комуникационна инфраструктура (задръствания, трафик, градски транспорт);

- изчезващите зелени площи и презастрояването;

- нездравословна среда на живот (въздух, вода, отпадъци);

- проблем със законодателство, корупция и липса на ефективен механизъм за граждански контрол;

- незапознатостта или незаинтересоваността на жителите за гражданските им права, липсата на гражданско общество;

- липсата на комуникация между самите НПО и граждански групи.

Тук трябва да се посочи и един много любопитен, уникален проблем – „Незачитане на върховенството на закона“, който бе посочен от групата, в която участваше представител на сдружение „Защита здравето и живота на населението и околната среда“, по повод спечелените от тях съдебни дела за сметището в Суходол срещу Софийска община, решенията на които тя отказваше да приеме (http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2007/11/15/398409_smetishteto_v_suhodol_se_otvaria_sledizborno/).

Самият факт, че неефективната комуникация между гражданските групи изскочи като общ проблем, показа ясно необходимостта от подобни дискусии. В заключение бяха представени различни конкретни варианти за сътрудничество в постигане на общата цел – София – град за Хората, но те имаха по-скоро информативна задача, която да даде тема за размисъл във всяка гражданска група.

Сред редицата последвали срещи ключова роля изигра проведената в Българска фондация „Биоразнообразие“ на 09.03.2009 (http://placeforfuture.org/archives/1587), където коалиция „За да остане природа в България“ представи добрите практики и ползи от обединяването на „конкурентни“ природозащитни организации. Тук аудиторията беше по-фокусирана – гражданските сдружения, занимаващи се пряко с устройството на София и най-активни по отношение на провеждащите се тогава дискусии за изменение на Общия устройствен план (ОУП) на София. Отново забележими бяха разликите в подхода на отделните НПО-та, но границата видимо се бе стеснила и имаше повишена чуваемост.

Като цяло дискусията постигна своя ефект, за да се стигне до срещата с адвокат Александър Коджабашев в офиса на WWF на 28.05.2009 (http://placeforfuture.org/archives/1885 и http://placeforfuture.org/archives/1900), където в първата част бе представен обзор за „Законовите възможности за защита на обществения интерес”. Там освен експертния преглед, подробно бе обяснено и защо в запитванията по Закона за достъп до обществена информация гражданите трябва да използват възможността за позоваване и на Орхуската конвенция. Във втората част се премина към така желаното фокусиране върху болезнените точки. Дискусията конкретизира и даде няколко насоки за бъдеща обединена работа и по-точно възможност за иницииране на законоизменения, свързани с:

- речните корита в ОУП София;

- строителни граници на ОУП;

- изменение на Закона за устройство на територията (ЗУТ) за разширяване на кръга на заинтересовани лица;

- необжалваемостта от страна на незаинтересованите лица;

- липсата на входящи номера в Дирекцията за национален строителен контрол;

- отмяна на подробните устройствени планове (ПУП) поради липса на пълен набор от документи според наредбите за обсъждане на ПУП;

- чл. 108 от ЗУТ – съдържание на ПУП – да се разшири наборът от обяснителни
документи;

- подобряване на достъпността до кадастъра.

Активната работа по тях тепърва предстои.

Специално внимание трябва да се отдели на един феномен сред софийските НПО-та – „Общност на софийските граждански сдружения – Инициатива граждани за зелена София“ (ОСГС-ИГЗС), който всъщност представлява може би най-реалният и положителен пример как би трябвало да изглежда едно истинско обединение на защитниците на гражданските интереси в столицата. ОСГС-ИГЗС е неформално обединение на редица сдружения, създадени през годините с цел опазване на зелената система в София и географски разхвърляни по различни квартали. Използвайки натрупания опит в различни сходни проблеми, сдружението придобива достатъчно капацитет, за да започне активно да присъства на повечето от общинските заседания в Столичен общински съвет и да е реално единственият глас на гражданите, дори още на ниво обсъждане в конкретните общински комисии – за съжаление невинаги чут. Чрез „Място за бъдеще“ много други НПО, а и студенти имаха възможността да видят този положителен пример на съвместна работа и да започнат по-тясно сътрудничество с ОСГС-ИГЗС.

Накрая не би трябвало да се скрива фактът, че е истинско щастие човек да има възможността да общува с хора от средите на гражданските организации, заради всеотдайността и безрезервността, която всички те влагат в сбъдването на своите мечти. Такъв ясен пример, чрез множеството срещи, дава възможност на все повече хора да преосмислят отново и отново своята гражданска позиция. Така логично проектът „Място за бъдеще“ остави видима следа в гражданския сектор в София и спомогна за придвижването напред на много от неписаните идеи, стоящи зад „Форум София“, но съществените крачки по обединението, формализирането и бъдещото структуриране тепърва предстоят.



Есето е част от сборника “МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ. Година първа” http://placeforfuture.org/archives/2415

Кризата с боклуците - криза с Боклуците

Кризата с боклука...
Най-вече криза на трътлестите ни мозъци...

Всеки ден последната седмица минавам покрай контейнерите пред 52 блок в Студентски Град и се възхищавам на не-човешкото студентско творчество...
Щеше ли да има чак такава криза с боклука ако наричащите себе си "хора" хвърляха разделно... Мисля че отговорът трябва да ви е ясен... Ако не - моите най-искрени извинения, но "Защо не сте се гръмнали още, а тровите и моя живот..."

Повече от 75% от изхвърляния боклук е рециклируем/оползотворяем... Ако не вярвате - загледайте се около контейнерите...

Най-тъпото е че положението е подобно и в квартал Лозенец... но в драматично по-малък мащаб... Може би там повечето хора възприемат местообитанието си по близко до себе си... Може би там късогледството, не е гъзогледство? И дали не хвърлят по-разделно... Или просто днес съм попаднал и надниквал в антистатистическа извадка на контейнерите из Лозенец...

Ще ми се кризата с боклуците на обществото да не се свежда до кризата с Боклуците из обществото... Защото крушата не пада по далеч от дървото...

КРАЙ

Stop!!!
I wanna go home
Take off this uniform
And leave the show
And I'm waiting in this cell
Because I have to know
Have I been guilty all this time

Pink Floyd

Никога повече пред компютър след 20,00 часа...
Живеем реален живот... А съм се отдалечил от всичко реално около себе си...
Че и тези след нас влизат в вече изкопаните дупки... Трябва да се спрем...

За един не много мирен протест

Гледам из Интернет се разписали хората кой какво видял на протеста, кое как... Та реших да дам и моят принос в морето от "дезинформация" ръсено из част от медиите.

И така накратко... бях с колело - глупост, която ще повторя и утре :). Малко позакъснях - озовах се на площада в 11:25... Съдбата ме отведе в частта от протеста от страната на БАН. Тъй като дълго време не стигнах до познат, поради слабата си подвижност с колело в тълпата, имах много време да изучавам реакцията на хората на различните концентриращи вниманието събития. Много странно впечатление ми направи откликът на голяма част от протестиращите при взривяване на бомбички - незабавно започваха да крещят гневно и се фокусираха върху Народното събрание. Реално излизаше, че не официалните тартори, които и без друго не се чуваха при нас, водят протеста, а тълпата биваше повличана от събиращите погледа явления... И може би всичко това се дължеше на масата хора, която стоеше наоколо - футболни фенове, с типичните физиономии и типичното облекло на мои познати анархисти... Лошо няма - и те идват да изразят гражданската си позиция... мислех си аз... Протеста протичаше сравнително гладко... от време на време се изстрелвашя някоя друга балистична топка сняг към НС, но в един момент нещата малко загрубяха. В началото не бях близо до първите линии и не разбрах защо, но полицията взе да нахлува в тъплатаи раздели протестиращите на две. Това даде доста енергичен тласък на футболните зпалянковци и те се постараха след това да хвърлят срещу полицията всичкия лед и сняг, който можаха да намерят. Нищо лощо казвате си вие - малко СНЕЖНА война... ама по-скоро беше малко снежна ВОЙНА. Цялата насъбрана агресия (покрай липсата на мачове) беше пренасочена към "ушев"-мнимият враг в униформа на всички запалянковци... И започна меле... и то подмоло меле... криещи се зад тъплата тинейджъри целеха и се радваха на всяко попадение - сякаш от това зависеше живота им... Последва ново настъпление на полицията... и после ново и после ново... И докато запалянковците се целеха... пострадаха и много от мирно протестиращите -част от леда стигна до тяхните незащитени глави, а не до каскираните полицаи... Тъпо...

А за колелто... когато една тъпла хукне да бяга от полицията... по-добре да не сте с колело... все пак благодарно че не ме пометоха като стадо хората... има някакъв шанс...

А защо ли протестирах аз... ами аз бях в "квотата" на природозащитниците в случая, най-вече заради безобразния преди нова година проектозакон за заменките на Горите. Отделно изказвам личното си несъгласие с част от исканията на СРОКСОС... а и Студентски Град за мен е вече бита карта, за което писах преди...

За Студентски Град и студентските протести

Понадолу публикувам писмото си е една емайл листа по повод студентските протести организирани от СРОКСОС и техните искания... Предложенията по-долу не са минавали през количествена финасова оценка, затова може и да са несъстоятелни...

---

Аз забравих да споделя и моето виждане....

За щастие работата ми ме накара да се размърдам из Европа и да имам уникалната
възможност да видя няколко кампуса, макар и да нямах времето да усетя
цялостната ситуация там. И всеки път, след всяко връщане в България (особено
ако съм бил в стриктна и подредена Германия) тук направо ми се струва
анархия...

ОТ край време си мисля за махането на Студентски Град от София (всъщност то
години) барабар с университетите в някое нормално за учене място. Това бързо
ще изпари около 100 000 човека от София и постепенно ще я направи
непривлекателна и ще си възстанови разумните граници. При нас е точно
обратното на това, което се прави в други държави. Пак в Германия - вече
забравих кой район - нарочно го бяха децентрализирали за да може да се
разпределят по-равномерно хората като население и да се стимулира икономиката
в провинциите.

Скоро разбрах от Дельо - сегашния координатор на Велоеволюция - че се е
преместил да живее в едно от селата по северната ЖП линия. Чудно!!! 5-ма
човека си делят цяла къща с двор за 120лв на месец. И разходите им
включително с транспорта им излизат по-евтино. Вярно те си имат 1 кола, която
често ползват. Но дори с влак той стига до работното си място - офис (Феликс
Каниц 13) за средно 70 минути. Лично на мен преди 2 години за да стигна от
Студентски Град до работата ми на Константин Величков ми отнемаше пак толкова
(нямах колело). Лошото е че последния влак на обратно е в 22:30, но пък
цената е, че сутрин те събуждат птички а не строежи...

Затова си мисля дали не може да се измести студентски град в селата по
северната линия. Малки къщи, без пренаселеност, повече колелета и чист
въздух. Как си го представям аз:
В момента започна реализирането на втори метро диаметър - Надежда-бул Черни
Връх, т.е. след някоя друга година се предполага че то ще е реално и
съществуващо. Това практически създава "директна" връзка от Централна Гара до
бул. Черни Връх и до Дървеница с метро. ( Ако на някой му е интересно да
гледа тук
http://sofia-agk.com/esoft/planove/displayImage.php?folder=podrobni/mgt_tramvai_metro/ )
Ако се пусне ускорен влак, събиращ студентите от една или две пътнически
спирки на съответните "студентски села" до София ще им отнема 30 минути. От
там през метрото:
*) До ректората на СУ - 20минути до Ректората (смяна на Сердика);
*) До 4-ти километър - 35 минути = 25 до Интерперед + 10 мин (колело) до
философския факултет
*) До семинарията - 25 минути = 20 мин до Кемпински + 5 мин(колело) до
факултетите
*) До биологическия - 25минути = 23 мин до Стадиона + 2 мин пеша до факултета
*) До ТУ/МГУ - 35 минути - 25мин до ГМ Димитров + 10 мин пеша до ТУ, МГУ
*) До УНСС - 35 минути - 25мин до ГМ Димитров + 10 мин(колело) или 10 мин
със скоростния трамвай който Диков обещава... (вижте ПУП на Студентски Град
на http://sofia-agk.com/esoft/planove/displayImage.php?folder=Stud_Grad/ )

Ако няма човек колело обаче нещата са по-сложни, но система като в Париж(или
Брюксел, Виена) за колела под наем до метростанциите би била перфектна.
По-перфектна би била системата да може да си оставиш колелото заключено и
никой да не ти го открадне или поне да е малка вероятността и голяма
намеримостта :). В Германия много хора си имат по две колелета - с едното
стигат от тях до ЖП гарата на малкия си град/село а с другото от ЖП гарата на
големия град до работното си място. И двете колела когато не се ползват стоят
завързани на стоянките си...

Та такъв идеален вариант би направил 1 час времето за път от кампуса до
университетите...

Разбира се това е един вид временно докато се изнесат и самите университетски
сгради по селата на Искърското дефиле...

Само че втори метро диаметър (оптимистично) ще стане сигурно поне след 5
години (Според Борисов строителството на метрото може да започне още през
септември, а срокът за изпълнението на проекта е 45 месеца - е то почна не
през септември ами през декември)... Дотогава на мен ми изглежда реалистично
да се започне инфраструктурата на селата... След това ситуацията може да
продължи още 5 години така и същевременно за 10 години да се изнесат и
по-важните университети в чудното дефиле... Само че ако тръгнем да го
изпълняваме по български... може да унищожим цялата красота на мястото... Но
все пак вярвам, че може да се измисли компромис - минимално дозастрояване +
максимален брой живущи хора.

А и при такава икономическа криза - наливането на държавни пари в
инфраструктура мисля е доста разумно... Само че стриктно трябва да се приеме
ОУП за тези територии и да се изисква нещо от рода на 70% зелена площ...

Ех... мечти мечти...