Псевдо пролет

Днес беше чудесен ден! Като гледам прогнозата на американския числен модел на NOAA с изключение на четвъртък ситуацията ще си е все така приятно топла. Кеф... Особено ако имаш колело, което можеш да покараш малко. А ако си щастлив човек може да се окаже, че не живееш в София(или в някой от другите ни засмог-чени градове). Защо ли ?

Въпреки че времето беше страхотно не мога да не споделя възмущението си от ранното и не чак до там желано ставане... Проблема обаче не беше, че ми се спи... а по-скоро очакването, че след като отворя прозореца ще посрещна красотата на събуждащия се/събудения свят. Поне така ми "пееха" птичките. Посрещна ме обаче багера на поредния строеж в извратена близост до блоковете в Студентски Град, а леко над него - бледо синьо-сивата смрад на София в антициклонично време(сиреч неотвятите газови изпарения от любимия транспорт). Добро утро София! Как да не напуснеш този град с удоволствие възможно най-скоро?!

Както и да е... по обед явно конвекцията и вятъра си казаха думата и малкото останала природа в София наистина призоваваше към едно естествено докосване до нейната все още зимна премяна. А и факултета зовеше със струящата си мисъл поклонници :)! Радвам се много, че от Студентски Град до семинарията все още има (и се надявам благодарение на съвестните НПО-та да продължава да има) малко зеленина по пътя, ако решиш да вървиш пеша или с колело. Ловен парк наистина контрастира силно с част от заобикалящия го Дианабат... Да не говорим за прехода - Ловен парк-Симеоновско шосе-другата част на Ловен парк. Всеки на който не са му атрофирали рецепторите в носоглътката(или където се намират) и е минавал по централната алея там се е убедил в това.

Та така... чудесно е да караш колело към любимия факултет, през гората - порядъчно кална. Ама по-чудесно е когато си в парка, чак ти се забравя накъде отиваш. То едни косове, то едни шумолящи в листата създания, усмихнати хора... Даже и кучето което ме подгони изглеждаше добронамерено и може би просто искаше да удължи удоволствието от звъна на спиците в ултразвуковия диапазон в ушите си :)))! Абе направо идилия... все едно не си в сесия(ето го и разковничето на настроението:) ).

И все пак трябва да призная пеша е още по-красиво - съзнанието ти е максимално освободено да възприема, освен ако няма някой досадник като мен да ти мели на главата глупости...

И как да не помагаш на Хората от Велоеволюция да разпространяват велосипедизма, пешеходството и зелената... Ако 30% вървяха пеша, 30% караха колело и 30% ползваха градски транспорт, а само 10% си бяха мутри по философия, мисля нямаше да е толкова критично положението с въздуха, който дишаме... Че и по-лошото - разтящите деца го дишат...

Връщането обаче не беше толкова романтично... Може би защото носех 25 метрова гофрирана тръба Ф36 омотана около колелото ;), а може би защото пътя ми трябваше да следва прашните асфалтови улици... И все пак благодаря на Добромира, че ме изтърпя и изпълни молбата ми да поснима една все още незастроена полянка в Студентски Град. Ако успешно съчетаем фотографското майсторство с умелия писмен изказ в становището ни по повод промяната на Общия Устройствен План(ОУП) на София и бъдещата омайваща(а дано) реторика в дискусията в общината за тези становища, току виж не застроили градинката. Добра причина да оправдаем загубата на няколко часа от времето за учене...

Като написах учене... хайде...

П.П. Познавам само още един "луд" който е мъкнал с колело такава тръба, другите биха палнали колата. Начин на мислене или инерция на (не)съзнанието.