1572-рия километър

За съжаление безсмъртието се оказа преходно... Явно както идва с опита така си и отива с него.
Директно казано - напоследък дните не са ми дни... но капакът беше вчера когато ме домързя да си кача 4 етажа колелото за 3-те часа в които ще стоя във факултета. И мързелът да знаете се наказва - колелото ми го нямаше на слизане.

Сам съм си виновен - не подадох колективна жалба до полицията за необходимост от оперативна разработка, нито аргументирано становище до декана ни за преместване на стойката пред портиерите, когато откраднато поредното колело.

И ето как човек става жертва на собствения си мързел. Двойно! Но погледнато от положителната му страна поне съм поизчистил насъбралата се карма - кой знае трупана с години (например веднъж като малък откраднах от един приятел едни пластмасови човечета...).

Кофти момента е че точно сега имам достатъчно много ходене по центъра и не мога да си позволя лукса да ползвам каквото и да е друго превозно средство. Нито имам времето, нито желанието, нито има по-удобно от колелото.

Днес ще си попълня жалбата и ще гледам да поправя грешката от мързела...
Може би не е странно, но като изляза на терасата и погледна града - животът си продължава пак - със или без моето участие, със или без моята мъка, със или без моят гняв.

И така - моля ви за колективна медитация визуализираща връщането на толкова многото откраднати колелета!

900 километър

И ний лепиим лепиим лепим!

В петък осъзнах, че освен супер невероятно и чудесно средство за предвижване, колелото си е и бреме. Точно в момента в който съм се пристрастил към карането и не си представям живота ми - особено този в София - без колело. Сигурно и с кола е подобно.

А самата история... Двоумях се дали да мина през Ловен парк за по-приятно или да бича по улиците за по-бързо. Разбира се избрах предвечерната песен на птиците... И хоп... спуках задна гума точно на входа на гората...

Не съжалявам за магията на вечерния горски хор... но съжалих за бремето - колело със спукана задна гума - което ми се наложи да мъкна чак до вкъщи... Не бях подготвен - нямах инструменти.

И така - чудесни 900 км, спукана гума, изтъркани спирачки, ръждясали тук таме части...
И супер удоволствие от преживяното!

Дълбоката яма на омразата

Бях си казал, че няма да пиша деструктивни размисли...

НО

Днес беше странно съкрушителен ден...

Опитали се да ми откраднат колелото! На стоянката на ФзФ! А то дори бях вързал с веригата и това на една от колежките защото все още не си е купила заключвалка. Отдавна не съм изпитвал такъв ГНЯВ и токова много ОМРАЗА не е преминавала през мен за толкова кратко време. Как по дяволите някой ще може дори да се опита да унищожи ОБРАЗЪТ, който съм изградил... Чудех се дълго време дали нямаше да ме е яд по-малко ако ми го бяха откраднали... И докато се чудех и недоумявах се прибра съквартиранта ми от ФМИ(50м отстояние от ФзФ)... без колело... неговата верига явно случайността не я е спасила... Е тогава вече ми идеше наистина да причиня нечовешки инквизиционни мъчения на деятеля. Наистина съм съкрушен... За капак мрежата на блока се прецака точно когато манипулирах централния ни суич, а се оказа че не било от мен - просто съвпадение във времевите интервали - което ми коства още няколко бели косъма. Май въобще не съм пораснал...

И повечето хора около нас казват - "ааа... то да не си мислиш, че колелото ще го върне/намери полицията". Е щом нямаме доверие на полицията като институция защо подкрепяме самото и съществуване?! И виновна ли е самата институция за невъзможността да се справи с проблемите, когато очакванията от нея не са положителни в хората. Тъпо е... тъпо е че хората не осъзнават, че светът зависи и от тях самите. Велика е "машината" изкоренила вярата на човека в самия себе си... Но! Някой ден ще сме повече :)!

И да се върнем на темата. Кражбата е наистина ужасно нещо! Ще кажете - не бива да ставаме роби на вещите си - знам... Но май вече робувам на един велосипеден модел, а колко за колко ли други робо-модели не подозирам?!

Добре че са тежките, но все пак нежни струни в "Death is the Road to Awe" от музиката към филма "The Fountain"(който още не съм гледал) ... Жалко само, че човекът, който ги разкри пред мен, не желае вече да си общуваме. Не го обвинявам. Някой/Аз пак е/съм пипал по матрицата... И ,да, тази песен странно ми напомня за ВЕЛИКАТА композиция на ROB'D - "Clubbed to Death"...

От омраза се обезсилих... А предстои битка на образи и модели!

И утре ще е ден - по-хубав!

Псевдо пролет

Днес беше чудесен ден! Като гледам прогнозата на американския числен модел на NOAA с изключение на четвъртък ситуацията ще си е все така приятно топла. Кеф... Особено ако имаш колело, което можеш да покараш малко. А ако си щастлив човек може да се окаже, че не живееш в София(или в някой от другите ни засмог-чени градове). Защо ли ?

Въпреки че времето беше страхотно не мога да не споделя възмущението си от ранното и не чак до там желано ставане... Проблема обаче не беше, че ми се спи... а по-скоро очакването, че след като отворя прозореца ще посрещна красотата на събуждащия се/събудения свят. Поне така ми "пееха" птичките. Посрещна ме обаче багера на поредния строеж в извратена близост до блоковете в Студентски Град, а леко над него - бледо синьо-сивата смрад на София в антициклонично време(сиреч неотвятите газови изпарения от любимия транспорт). Добро утро София! Как да не напуснеш този град с удоволствие възможно най-скоро?!

Както и да е... по обед явно конвекцията и вятъра си казаха думата и малкото останала природа в София наистина призоваваше към едно естествено докосване до нейната все още зимна премяна. А и факултета зовеше със струящата си мисъл поклонници :)! Радвам се много, че от Студентски Град до семинарията все още има (и се надявам благодарение на съвестните НПО-та да продължава да има) малко зеленина по пътя, ако решиш да вървиш пеша или с колело. Ловен парк наистина контрастира силно с част от заобикалящия го Дианабат... Да не говорим за прехода - Ловен парк-Симеоновско шосе-другата част на Ловен парк. Всеки на който не са му атрофирали рецепторите в носоглътката(или където се намират) и е минавал по централната алея там се е убедил в това.

Та така... чудесно е да караш колело към любимия факултет, през гората - порядъчно кална. Ама по-чудесно е когато си в парка, чак ти се забравя накъде отиваш. То едни косове, то едни шумолящи в листата създания, усмихнати хора... Даже и кучето което ме подгони изглеждаше добронамерено и може би просто искаше да удължи удоволствието от звъна на спиците в ултразвуковия диапазон в ушите си :)))! Абе направо идилия... все едно не си в сесия(ето го и разковничето на настроението:) ).

И все пак трябва да призная пеша е още по-красиво - съзнанието ти е максимално освободено да възприема, освен ако няма някой досадник като мен да ти мели на главата глупости...

И как да не помагаш на Хората от Велоеволюция да разпространяват велосипедизма, пешеходството и зелената... Ако 30% вървяха пеша, 30% караха колело и 30% ползваха градски транспорт, а само 10% си бяха мутри по философия, мисля нямаше да е толкова критично положението с въздуха, който дишаме... Че и по-лошото - разтящите деца го дишат...

Връщането обаче не беше толкова романтично... Може би защото носех 25 метрова гофрирана тръба Ф36 омотана около колелото ;), а може би защото пътя ми трябваше да следва прашните асфалтови улици... И все пак благодаря на Добромира, че ме изтърпя и изпълни молбата ми да поснима една все още незастроена полянка в Студентски Град. Ако успешно съчетаем фотографското майсторство с умелия писмен изказ в становището ни по повод промяната на Общия Устройствен План(ОУП) на София и бъдещата омайваща(а дано) реторика в дискусията в общината за тези становища, току виж не застроили градинката. Добра причина да оправдаем загубата на няколко часа от времето за учене...

Като написах учене... хайде...

П.П. Познавам само още един "луд" който е мъкнал с колело такава тръба, другите биха палнали колата. Начин на мислене или инерция на (не)съзнанието.