За народното творчество...

Снощи, предимно колеги от Сдружението имахме възможността да споделим едно невероятно изживяване - моноспектакълът на Камен Донев: "За народното творчество" представено от Драматичен Театър Пловдив гостуващ на сатиричния театър "Алеко Константинов". Няма как да не си призная - заболя ме стомаха от смях, по едно време дори не можех да дишам. Въпреки че може би някой лафове ала "Улицата" вече не ми се виждат толкова интересни, но... Камен Донев си го знаете...

За съжаление повечето от смеха ми беше и "през сълзи" заради реалността, която се представяше - каква е била нашата култура преди време, с цялата си красота и може би хармония с природата. И като направим директно сравнение с тази "култура", която в момента ражда народа... наистина ти става смешно и ти се доплаква. Постановката ме накара да се замисля какво наследство ценя и бих желал да оставя за децата си, а също и какво правя/бих могъл да направя, за да стимулирам този творчески процес в посоката, която смятам за правилна - определено не това което (не)правя в момента. А дали на поколенията преди нас не им е протичал по-творчески живота?

Може би наистина ще е по приятно ако деня ни е съпроводен с песен, а гимнастиката е хорото. Даже вече си представих как вместо обичайното подвикване към балкона на съседа: "Мартинееее беееееееее", може да пробвам в мистериозен български гласов стил: "Мааааааааартинеееееее, пиле шаренооооооо, иииииии, оп! :)

Съвет за тези, които се канят да го гледат - взимайте билети веднага след като изезе графика, т.е. около месец по-рано.

И така... благодаря на Павката за билетите и организацията на посещението. Препоръчвам моноспектакъла на всички!!!

П.П. Сред публиката забелязахме Христо Гърбов и Любо Нейков. A kак ли се смеят комиците ?