КРАЙ

Stop!!!
I wanna go home
Take off this uniform
And leave the show
And I'm waiting in this cell
Because I have to know
Have I been guilty all this time

Pink Floyd

Никога повече пред компютър след 20,00 часа...
Живеем реален живот... А съм се отдалечил от всичко реално около себе си...
Че и тези след нас влизат в вече изкопаните дупки... Трябва да се спрем...

За един не много мирен протест

Гледам из Интернет се разписали хората кой какво видял на протеста, кое как... Та реших да дам и моят принос в морето от "дезинформация" ръсено из част от медиите.

И така накратко... бях с колело - глупост, която ще повторя и утре :). Малко позакъснях - озовах се на площада в 11:25... Съдбата ме отведе в частта от протеста от страната на БАН. Тъй като дълго време не стигнах до познат, поради слабата си подвижност с колело в тълпата, имах много време да изучавам реакцията на хората на различните концентриращи вниманието събития. Много странно впечатление ми направи откликът на голяма част от протестиращите при взривяване на бомбички - незабавно започваха да крещят гневно и се фокусираха върху Народното събрание. Реално излизаше, че не официалните тартори, които и без друго не се чуваха при нас, водят протеста, а тълпата биваше повличана от събиращите погледа явления... И може би всичко това се дължеше на масата хора, която стоеше наоколо - футболни фенове, с типичните физиономии и типичното облекло на мои познати анархисти... Лошо няма - и те идват да изразят гражданската си позиция... мислех си аз... Протеста протичаше сравнително гладко... от време на време се изстрелвашя някоя друга балистична топка сняг към НС, но в един момент нещата малко загрубяха. В началото не бях близо до първите линии и не разбрах защо, но полицията взе да нахлува в тъплатаи раздели протестиращите на две. Това даде доста енергичен тласък на футболните зпалянковци и те се постараха след това да хвърлят срещу полицията всичкия лед и сняг, който можаха да намерят. Нищо лощо казвате си вие - малко СНЕЖНА война... ама по-скоро беше малко снежна ВОЙНА. Цялата насъбрана агресия (покрай липсата на мачове) беше пренасочена към "ушев"-мнимият враг в униформа на всички запалянковци... И започна меле... и то подмоло меле... криещи се зад тъплата тинейджъри целеха и се радваха на всяко попадение - сякаш от това зависеше живота им... Последва ново настъпление на полицията... и после ново и после ново... И докато запалянковците се целеха... пострадаха и много от мирно протестиращите -част от леда стигна до тяхните незащитени глави, а не до каскираните полицаи... Тъпо...

А за колелто... когато една тъпла хукне да бяга от полицията... по-добре да не сте с колело... все пак благодарно че не ме пометоха като стадо хората... има някакъв шанс...

А защо ли протестирах аз... ами аз бях в "квотата" на природозащитниците в случая, най-вече заради безобразния преди нова година проектозакон за заменките на Горите. Отделно изказвам личното си несъгласие с част от исканията на СРОКСОС... а и Студентски Град за мен е вече бита карта, за което писах преди...

За Студентски Град и студентските протести

Понадолу публикувам писмото си е една емайл листа по повод студентските протести организирани от СРОКСОС и техните искания... Предложенията по-долу не са минавали през количествена финасова оценка, затова може и да са несъстоятелни...

---

Аз забравих да споделя и моето виждане....

За щастие работата ми ме накара да се размърдам из Европа и да имам уникалната
възможност да видя няколко кампуса, макар и да нямах времето да усетя
цялостната ситуация там. И всеки път, след всяко връщане в България (особено
ако съм бил в стриктна и подредена Германия) тук направо ми се струва
анархия...

ОТ край време си мисля за махането на Студентски Град от София (всъщност то
години) барабар с университетите в някое нормално за учене място. Това бързо
ще изпари около 100 000 човека от София и постепенно ще я направи
непривлекателна и ще си възстанови разумните граници. При нас е точно
обратното на това, което се прави в други държави. Пак в Германия - вече
забравих кой район - нарочно го бяха децентрализирали за да може да се
разпределят по-равномерно хората като население и да се стимулира икономиката
в провинциите.

Скоро разбрах от Дельо - сегашния координатор на Велоеволюция - че се е
преместил да живее в едно от селата по северната ЖП линия. Чудно!!! 5-ма
човека си делят цяла къща с двор за 120лв на месец. И разходите им
включително с транспорта им излизат по-евтино. Вярно те си имат 1 кола, която
често ползват. Но дори с влак той стига до работното си място - офис (Феликс
Каниц 13) за средно 70 минути. Лично на мен преди 2 години за да стигна от
Студентски Град до работата ми на Константин Величков ми отнемаше пак толкова
(нямах колело). Лошото е че последния влак на обратно е в 22:30, но пък
цената е, че сутрин те събуждат птички а не строежи...

Затова си мисля дали не може да се измести студентски град в селата по
северната линия. Малки къщи, без пренаселеност, повече колелета и чист
въздух. Как си го представям аз:
В момента започна реализирането на втори метро диаметър - Надежда-бул Черни
Връх, т.е. след някоя друга година се предполага че то ще е реално и
съществуващо. Това практически създава "директна" връзка от Централна Гара до
бул. Черни Връх и до Дървеница с метро. ( Ако на някой му е интересно да
гледа тук
http://sofia-agk.com/esoft/planove/displayImage.php?folder=podrobni/mgt_tramvai_metro/ )
Ако се пусне ускорен влак, събиращ студентите от една или две пътнически
спирки на съответните "студентски села" до София ще им отнема 30 минути. От
там през метрото:
*) До ректората на СУ - 20минути до Ректората (смяна на Сердика);
*) До 4-ти километър - 35 минути = 25 до Интерперед + 10 мин (колело) до
философския факултет
*) До семинарията - 25 минути = 20 мин до Кемпински + 5 мин(колело) до
факултетите
*) До биологическия - 25минути = 23 мин до Стадиона + 2 мин пеша до факултета
*) До ТУ/МГУ - 35 минути - 25мин до ГМ Димитров + 10 мин пеша до ТУ, МГУ
*) До УНСС - 35 минути - 25мин до ГМ Димитров + 10 мин(колело) или 10 мин
със скоростния трамвай който Диков обещава... (вижте ПУП на Студентски Град
на http://sofia-agk.com/esoft/planove/displayImage.php?folder=Stud_Grad/ )

Ако няма човек колело обаче нещата са по-сложни, но система като в Париж(или
Брюксел, Виена) за колела под наем до метростанциите би била перфектна.
По-перфектна би била системата да може да си оставиш колелото заключено и
никой да не ти го открадне или поне да е малка вероятността и голяма
намеримостта :). В Германия много хора си имат по две колелета - с едното
стигат от тях до ЖП гарата на малкия си град/село а с другото от ЖП гарата на
големия град до работното си място. И двете колела когато не се ползват стоят
завързани на стоянките си...

Та такъв идеален вариант би направил 1 час времето за път от кампуса до
университетите...

Разбира се това е един вид временно докато се изнесат и самите университетски
сгради по селата на Искърското дефиле...

Само че втори метро диаметър (оптимистично) ще стане сигурно поне след 5
години (Според Борисов строителството на метрото може да започне още през
септември, а срокът за изпълнението на проекта е 45 месеца - е то почна не
през септември ами през декември)... Дотогава на мен ми изглежда реалистично
да се започне инфраструктурата на селата... След това ситуацията може да
продължи още 5 години така и същевременно за 10 години да се изнесат и
по-важните университети в чудното дефиле... Само че ако тръгнем да го
изпълняваме по български... може да унищожим цялата красота на мястото... Но
все пак вярвам, че може да се измисли компромис - минимално дозастрояване +
максимален брой живущи хора.

А и при такава икономическа криза - наливането на държавни пари в
инфраструктура мисля е доста разумно... Само че стриктно трябва да се приеме
ОУП за тези територии и да се изисква нещо от рода на 70% зелена площ...

Ех... мечти мечти...

многопоходка

Ехеее... Щом четеш това
достатъчно хитра си била!

Владетел, на Симеон велики е баща,
носителка на твойто име имал за жена...
название дал.. на улица една :)!
Там в дюкян "Пространство и Кафе"
едно сандъче тебе те зове.

бяла лястовица

Мина вече повече от седмица откакто:

Видях бяла лястовица...

Не беше сън...

Със сигурност не беше...

Полетя, полетя и когато кацна на жицата сред всеобщото чуруликащо събрание, най-близката друга "обикновена" нейна посестрима я закълва... и лястовичката отлетя... мина точно над мен... и се скри над покрива на блока. Не се появи повече... А надеждите да я видя отново сред ятото бързо се изпариха... с последвалото спонтанно отлитане на цялата какафония.

НЕ! Не беше сън... Залезът все така красиво мрачен...

Бяла лястовица ...
Нима съществуват...

...
Теодор каза, че е виждал също... преди време...
Може би наистина съществуват?!
...

Интересен повод да се обърне човек отново към онова изтънчено творчество, изтънчено със своята простота - това на Йовков: По жицата. Колко сложни са само... простите неща...
...
- Бяла?
- Досущ бяла.
...
"Е?" "Ти, кай знаеш ли що е бяла лястовичка? Тя, кай, на сто години я се появи веднъж, я не, ама който я види, от каквато и болест да е болен, оздравя!
...


И странното е, че наистина сякаш човек оздравява... Че и една усмивка лекичко прихваща. Ама не веднага... постепенно...

Сега като се замисля....може би усмивката се върна защото имах щастието отново да видя и една друга Бяла Лястовичка :)! Само, че и тя винаги отлита... разминават ни се жиците... може би заради различната тежест, с която ги товарим. Тя сякаш е по-лека и по-свободна. А моята жица е по-тежка... с години... които за жалост понякога значат и за щастие често не значат н(е/и)що.

Както и да е... и двете лястовички съществуват... и бялата и Бялата.
В това съм сигурен!
Едната я видях с очите си!!!
Другата почувствах със сърцето си!!!

А тя дали ме видя?
А ТЯ дали ме почувства?

Има ли значение?

Милион червени рози

Жил был художник один,
Домик имел и холсты.
Но он актрису любил,
Ту что любила цветы.

Он тогда продал свой дом,
Продал картины и кров,
И на все деньги купил
Целое море цветов.
Прип:
Миллион, миллион, миллион, алых роз,
Из окна, из окна, из окна видишь ты.
Тот, кто влюблён, кто влюблён, кто влюблён, и всерьёз,
Свою жизнь для тебя превратил в цветы.

Утром ты встанешь у окна
Может сошла ты с ума?
Как продолжение сна,
Площадь цветами полна.

Похолодеет душа
Что за богач здесь чудит?
А под окном чуть дыша,
Бедный художник стоит.
(Прип)

Встреча была коротка.
В ночь её поезд увёз.
Но в её жизни была
Песня безумная роз.

Прожил художник один,
Много он бед перенёс.
Но в его жизни была
Полная площадь цветов.

... Мина много време...
... Тя си знае ...

Детски еко инструктори

Две луни
не могат да целунат две слънца.
Две вълни
едва, едва се срещнат и се разделят.

Отдавна се каня да пиша... а тя пролетта си отлетя...
Най-важното - макар и самотна беше много красива и плодородна - мине се не мине два дена и вали, после нежно слънце гали. Растителен рай... Даже Русия и Украйна се похвалиха с житото .

По-същественото нещо, за което пиша този пост е завършилият вчера обучителен семинар на НЧ "Бъдеще сега" за инструктури за еко-обучения на деца. Ще ми се да споделя пълни и подробни впечатления, но рискувам да оставя бъдещите посетители на подобен курс фрустрирани от разкриването на малките "тайни", които правят една такава колективна проява магическа. Затова само ще опиша резултата от една от последните ни възложени задачи - да (до)нарисуваме впечатленията си от семинара.

Дълго мислих какво и как да нарисувам, дълго... дълго доколкото имахме само 3 минути :) и до колкото художествените ми възможности се свеждат до грубо стилизиране на обекти с правилна форма... Това обаче, което се измъкна от бесния поток на цялостни образи в съзнанието ми беше следната картина: в центъра - кристално синьо езеро изпълнено с бавно носещи се повърхностно гравитационни вълни (професионално изкривяване); на левият бряг на този микро-океан - гора; далече зад тях леко пресечен хълмист терен над който плавно се спуска замъглено оранжево слънце... А АЗ-ът наблюдава все така красив и пленителен залез както винаги - милиони години подред... По-важното обаче е, че мога да си позволя лукса да спя спокойно, именно защото съществуването на точно такива ХОРА като обучените инструктори ме кара да вярвам във възможността и нашите деца да имат възможността да наблюдават все същия красив и пленителен залез... и техните деца... все същия... пленителен и красив... залез...

Отдавна не бях срещал толкова много и толкова Вътрешно Усмихнати хора. И то наведнъж!!! И макар възрастовите граници да варираха в много широк за мен интервал: 18-35, не видях нито една "лелка" или "чичко", а големи и отговорни, но все пак Деца. Мнение затвърдено и от празнувания днес рожден ден в Южен парк, преминал основно в пръскане с водни пистолетчета(макар извалелият се дъжд), лудото безцелно мотане с колелета и многото спонтанно измислени игри за запълване на времето... По едно време чак ме хвана срам, какво ли си мислят "нормалните" колеги на рожденика за нас...

Урочасвам всички, които имаха желание да се обучават, но по различни причини това не им се сбъдна, да ви падне до главите някой ден дано!!!

А и още - толкова е красиво да караш колело в гората и пътят ти да е озарен с безшумни, мигащи и живи светлинки... че даже губиш пътеката и понякога минаваш през храстите захласнат по невъзпроизведимото естествено изкуство на природата. Орлин предложи една страхотна идея - да се снима дълга експозиция на светулките в гората... Ако имате излишно време за "губене" и вече не сте го направили - обезателно се разходете до близкия парк, преди да е свършило светлинното размножително шоу...