1572-рия километър

За съжаление безсмъртието се оказа преходно... Явно както идва с опита така си и отива с него.
Директно казано - напоследък дните не са ми дни... но капакът беше вчера когато ме домързя да си кача 4 етажа колелото за 3-те часа в които ще стоя във факултета. И мързелът да знаете се наказва - колелото ми го нямаше на слизане.

Сам съм си виновен - не подадох колективна жалба до полицията за необходимост от оперативна разработка, нито аргументирано становище до декана ни за преместване на стойката пред портиерите, когато откраднато поредното колело.

И ето как човек става жертва на собствения си мързел. Двойно! Но погледнато от положителната му страна поне съм поизчистил насъбралата се карма - кой знае трупана с години (например веднъж като малък откраднах от един приятел едни пластмасови човечета...).

Кофти момента е че точно сега имам достатъчно много ходене по центъра и не мога да си позволя лукса да ползвам каквото и да е друго превозно средство. Нито имам времето, нито желанието, нито има по-удобно от колелото.

Днес ще си попълня жалбата и ще гледам да поправя грешката от мързела...
Може би не е странно, но като изляза на терасата и погледна града - животът си продължава пак - със или без моето участие, със или без моята мъка, със или без моят гняв.

И така - моля ви за колективна медитация визуализираща връщането на толкова многото откраднати колелета!

Дълбоката яма на омразата

Бях си казал, че няма да пиша деструктивни размисли...

НО

Днес беше странно съкрушителен ден...

Опитали се да ми откраднат колелото! На стоянката на ФзФ! А то дори бях вързал с веригата и това на една от колежките защото все още не си е купила заключвалка. Отдавна не съм изпитвал такъв ГНЯВ и токова много ОМРАЗА не е преминавала през мен за толкова кратко време. Как по дяволите някой ще може дори да се опита да унищожи ОБРАЗЪТ, който съм изградил... Чудех се дълго време дали нямаше да ме е яд по-малко ако ми го бяха откраднали... И докато се чудех и недоумявах се прибра съквартиранта ми от ФМИ(50м отстояние от ФзФ)... без колело... неговата верига явно случайността не я е спасила... Е тогава вече ми идеше наистина да причиня нечовешки инквизиционни мъчения на деятеля. Наистина съм съкрушен... За капак мрежата на блока се прецака точно когато манипулирах централния ни суич, а се оказа че не било от мен - просто съвпадение във времевите интервали - което ми коства още няколко бели косъма. Май въобще не съм пораснал...

И повечето хора около нас казват - "ааа... то да не си мислиш, че колелото ще го върне/намери полицията". Е щом нямаме доверие на полицията като институция защо подкрепяме самото и съществуване?! И виновна ли е самата институция за невъзможността да се справи с проблемите, когато очакванията от нея не са положителни в хората. Тъпо е... тъпо е че хората не осъзнават, че светът зависи и от тях самите. Велика е "машината" изкоренила вярата на човека в самия себе си... Но! Някой ден ще сме повече :)!

И да се върнем на темата. Кражбата е наистина ужасно нещо! Ще кажете - не бива да ставаме роби на вещите си - знам... Но май вече робувам на един велосипеден модел, а колко за колко ли други робо-модели не подозирам?!

Добре че са тежките, но все пак нежни струни в "Death is the Road to Awe" от музиката към филма "The Fountain"(който още не съм гледал) ... Жалко само, че човекът, който ги разкри пред мен, не желае вече да си общуваме. Не го обвинявам. Някой/Аз пак е/съм пипал по матрицата... И ,да, тази песен странно ми напомня за ВЕЛИКАТА композиция на ROB'D - "Clubbed to Death"...

От омраза се обезсилих... А предстои битка на образи и модели!

И утре ще е ден - по-хубав!