Пак неделно фризби

Пак неделно фризби!
Пак игра с любими хора!
Пак усмивки макар и мръщещо се от време на време слънце!
Пак деца около нас!

Новото е:

*) децата все пак са си деца - сърдят се и се радват на други, различни, неща; сякаш не 10 години а хилядолетия ни делят(не уточнявам посока); но се замислям всеки ден кое е по-правилното ние да се вдетиняваме по-често или те да пораснат по-бързо; със сигурност не и да стоим с пропаст помежду ни;
*) големите все пак са си големи - сърдят се и се радват на други, ама все пак понякога много глупави неща...

Едно неделно фризби

Вера решихме и поиграхме фризби. Събраха се доста хора за непринудената 30-минутна организация. Резултатите са няколко:

• днес всички залиняли през зимата ни болят задните мускули по краката и самият задник - кофти тръпка...

• отново си припомнихме колко учудващо просто може да си "загубиш" един два часа в приятна игра, в приятна компания на слънце;

• малките деца жадуват да подражават на големите и се радват когато ги третираш като равни;

• част от големите жадуват да си играят с деца :) - май ни/им е време;

• забавно е когато целта не е да се вкара гол, а самата игра в кръг за себе си;

• след още една тренировка ще сме прекалено добри да играем с 2 фризбита, мисля време е да потренираме вече с 3 ако хората са повече от 8.

И така пролетта настъпи а с нея и сезонните игри...

Понякога ми липсва да съм малък и да играя на жомежка на поляната. И на минибейсбол. И на стрелки/писма. И на войници. И на стотиците други детски измишльотини.

Но мисля да наваксваме всяка събота и неделя :)!

А и разговорите след фризбито си бяха повече от вълшебни :) вие си знаете...