24 март 2008

Едно неделно фризби

Вера решихме и поиграхме фризби. Събраха се доста хора за непринудената 30-минутна организация. Резултатите са няколко:

  • днес всички залиняли през зимата ни болят задните мускули по краката и самият задник - кофти тръпка...
  • отново си припомнихме колко учудващо просто може да си "загубиш" един два часа в приятна игра, в приятна компания на слънце;
  • малките деца жадуват да подражават на големите и се радват когато ги третираш като равни;
  • част от големите жадуват да си играят с деца :) - май ни/им е време;
  • забавно е когато целта не е да се вкара гол, а самата игра в кръг за себе си;
  • след още една тренировка ще сме прекалено добри да играем с 2 фризбита, мисля време е да потренираме вече с 3 ако хората са повече от 8.

И така пролетта настъпи а с нея и сезонните игри...

Понякога ми липсва да съм малък и да играя на жомежка на поляната. И на минибейсбол. И на стрелки/писма. И на войници. И на стотиците други детски измишльотини.

Но мисля да наваксваме всяка събота и неделя :)!

А и разговорите след фризбито си бяха повече от вълшебни :) вие си знаете...

1 коментар:

Me каза...

:) колко много прозрения в толкова малко текст :) чак и на мен ми се приисква да си поиграя..и то в такъв момент в който...тъкмо снощи си направих равносметка по колко стоя пред компютъра и по колко още ще трябва да стоя... мъка, още повече ми се играе