Интересни срещи

И мина време със хора
Случайно блъскащи в мен
...
Доколкото има случайни неща :)!

Тази седмица имах възможността да присъствам на среща с HR мениджърите на "econmedia". Супер готини мацки :)! Темата беше кариерното развитие на студентите от Физически Факултет.

Радвам се и много се надъхвам когато имам възможността да общувам с ХОРА. Млади, пълни с ентусиазъм и преследващи красиви цели, в които неуморно вярват. Не казват "Това НЯМА ДА СТАНЕ" никога, винаги търсят начина! И за сетен път се убеждавам, че трябва да попаднеш на ХОРА, за да станеш ЧОВЕК или поне по-често да се срещаш с такива. Трябва да отбележа, че винаги след подобни срещи си правя сметката - колко по-големи са от мен и дали аз мога/искам да съм като тях на тяхната възраст или дори по-рано...

Щастлив съм, че споделих с тях и личното си мнение за "Дневник", "Капитал" и "За града", а именно - за мен това е най-обективната медия в България, доколкото имам възможността да съм и пряк и не зависим наблюдател на част от процесите, които те отразяват.

Зарадва ме и факта, че тяхната целева група са младите и активни хора :)!

Пак неделно фризби

Пак неделно фризби!
Пак игра с любими хора!
Пак усмивки макар и мръщещо се от време на време слънце!
Пак деца около нас!

Новото е:

*) децата все пак са си деца - сърдят се и се радват на други, различни, неща; сякаш не 10 години а хилядолетия ни делят(не уточнявам посока); но се замислям всеки ден кое е по-правилното ние да се вдетиняваме по-често или те да пораснат по-бързо; със сигурност не и да стоим с пропаст помежду ни;
*) големите все пак са си големи - сърдят се и се радват на други, ама все пак понякога много глупави неща...

Дълбоката яма на омразата

Бях си казал, че няма да пиша деструктивни размисли...

НО

Днес беше странно съкрушителен ден...

Опитали се да ми откраднат колелото! На стоянката на ФзФ! А то дори бях вързал с веригата и това на една от колежките защото все още не си е купила заключвалка. Отдавна не съм изпитвал такъв ГНЯВ и токова много ОМРАЗА не е преминавала през мен за толкова кратко време. Как по дяволите някой ще може дори да се опита да унищожи ОБРАЗЪТ, който съм изградил... Чудех се дълго време дали нямаше да ме е яд по-малко ако ми го бяха откраднали... И докато се чудех и недоумявах се прибра съквартиранта ми от ФМИ(50м отстояние от ФзФ)... без колело... неговата верига явно случайността не я е спасила... Е тогава вече ми идеше наистина да причиня нечовешки инквизиционни мъчения на деятеля. Наистина съм съкрушен... За капак мрежата на блока се прецака точно когато манипулирах централния ни суич, а се оказа че не било от мен - просто съвпадение във времевите интервали - което ми коства още няколко бели косъма. Май въобще не съм пораснал...

И повечето хора около нас казват - "ааа... то да не си мислиш, че колелото ще го върне/намери полицията". Е щом нямаме доверие на полицията като институция защо подкрепяме самото и съществуване?! И виновна ли е самата институция за невъзможността да се справи с проблемите, когато очакванията от нея не са положителни в хората. Тъпо е... тъпо е че хората не осъзнават, че светът зависи и от тях самите. Велика е "машината" изкоренила вярата на човека в самия себе си... Но! Някой ден ще сме повече :)!

И да се върнем на темата. Кражбата е наистина ужасно нещо! Ще кажете - не бива да ставаме роби на вещите си - знам... Но май вече робувам на един велосипеден модел, а колко за колко ли други робо-модели не подозирам?!

Добре че са тежките, но все пак нежни струни в "Death is the Road to Awe" от музиката към филма "The Fountain"(който още не съм гледал) ... Жалко само, че човекът, който ги разкри пред мен, не желае вече да си общуваме. Не го обвинявам. Някой/Аз пак е/съм пипал по матрицата... И ,да, тази песен странно ми напомня за ВЕЛИКАТА композиция на ROB'D - "Clubbed to Death"...

От омраза се обезсилих... А предстои битка на образи и модели!

И утре ще е ден - по-хубав!

Едно неделно фризби

Вера решихме и поиграхме фризби. Събраха се доста хора за непринудената 30-минутна организация. Резултатите са няколко:

• днес всички залиняли през зимата ни болят задните мускули по краката и самият задник - кофти тръпка...

• отново си припомнихме колко учудващо просто може да си "загубиш" един два часа в приятна игра, в приятна компания на слънце;

• малките деца жадуват да подражават на големите и се радват когато ги третираш като равни;

• част от големите жадуват да си играят с деца :) - май ни/им е време;

• забавно е когато целта не е да се вкара гол, а самата игра в кръг за себе си;

• след още една тренировка ще сме прекалено добри да играем с 2 фризбита, мисля време е да потренираме вече с 3 ако хората са повече от 8.

И така пролетта настъпи а с нея и сезонните игри...

Понякога ми липсва да съм малък и да играя на жомежка на поляната. И на минибейсбол. И на стрелки/писма. И на войници. И на стотиците други детски измишльотини.

Но мисля да наваксваме всяка събота и неделя :)!

А и разговорите след фризбито си бяха повече от вълшебни :) вие си знаете...

Най-накрая - становище до ДАГ

Становища разни...

Едва ли някой от вас който е по-стар и е имал щастието да види Студентски Град преди 2000 година, не е впечатлен от "прекрасното" архитектурно и ландшафтно подобрени, на което е подложен този дом-инкубатор на студентската мисъл и творчество напоследък...

Не един човек се спира сега до новопостроените сгради и с детско "Уаууу" стои сломен пред величието на архитектурната и благоустройствена урбанистична концепция, която е довела квартала до сегашното му положение - бетонна трагедия.

Направо си е за плач работата... Преди 8 години бях на една школа в София, за подготовка за състезание по математика. Настанен бях в 42Б. И за 10-те дена които прекарах тук определено можах да се докосна до една част, макар и малка, от тогавашния студентски живот. Без да се впускам в подробности беше приемливо а и мнооооого широко, особено събота и неделя когато навън излизаха да играят супер много студенти из хилядите полянища :). Имаше си и нощни заведения(не чак толкова чалгарски) и едно метълско такова(ама прекалено долнопробно)...

Разликата с това което е сега е огромна. Но по страшното е, че човек е устроен да свиква със заобикалящата го действителност, особено ако мисълта му е подходящо тласната в друга посока. А и Студентски Град е крайпътен хан за човешкия живот на студента. На първокурсниците едва ли ще може да им обясниш какво е било, а и скоро няма да остане някой който да помни.

Но стига с жалби, така освен до психиатрията със самоубийствена депресия доникъде няма да се стигне. Затова група ентусиасти се хванахме и подадохме становище до дирекция архитектура и градоустройство(ДАГ) във връзка с предстоящото изменение на общия устройствен план(ОУП) на София. Целият текст може да намерите на блога на Хармония.

Дали това ще помогне ? Аз вярвам че можем да запазим и малкото зеленина която е останала. Ако повече студенти мислят и осъзнават процесите които се случват около тях, със сигурност ще имаме успех. Щеше ми се да имаше повече хора от които да се уча на активна гражданска позиция...

Иска ми се да блогодаря от сърце на всички които помогнаха!!!

Някой ден ще станем повече :)!

Шокирахме се културно...

или спомени от концерта...

Седя си и си слушам Kultur Shock и се сещам, че този пост стои като чернова затова по смътни спомени...

Концерта беше Шокиращо културен и Културно шоков...

Накратко - почти чудесен!

Първо ни подгряваха Балканжи - бях им позабравил песните. След това - интересно ми беше да видя Черно Фередже на живо, но бих предпочел Уикеда (както предния път е било). Радостта от появата обаче на Kultur Shock изтри бързо от съзнанието ми всичко предходно, първо заради това че беше първият ми концерт на група, която все още е ЖИВА, и второ защото предния път когато бяха в България се наложи точно него ден да съм на конференция в Гърция.

Обаче имаше хора които решиха да си направят погото... За жалост едно от микропоготата завършваше в мен... Имаше и такава паплач, чиято единствена цел мисля беше да се блъска нахално в тълпата и да обикаля в кръг из подиума. Но по-важното е, че имаше много хора които наистина бяха дошли за музиката и то тази на Kultur Shock. И си попяхме и си потанцувахме. И доколкото държането на ръцете встрани изпънати на Ци-Гун гимнастиките 15 минути ми се струват цяла вечност, подскачането и мятането на тези крайници 2 часа си беше направо господство на духа над материята. Жалкото е че на такива хубави балкански ритми, на които може да се играят хора, част от публиката реагира според мен неадекватно... с пого :). Вярно че сме позабравили идентичността си, ама чак пък толкова... Като цяло предполагам ви стана ясно, че не ми допада идеята за тази форма на съпреживяване на колективната емоция, която кой зная от кой подхлъзнал се пияница е тръгнала като мода...

И все пак много си попяхме. Държа да отбележа че макар и леко фурстриран, можах да се насладя и на една от най-силно разтрептяващите вътрешните структури на пространството(поне според мен) песен, а и именно - "Zumbul". Също така една от най-масово сплотяващите - "hashishi". И разбира се бисовете бяха заслужени и за публиката и за групата. След като излязоха третия път и изпяха акустичната и най-хармонизираща "Zora" , което веднага се отрази на насъбраната емоция, си помислих, че концерта е приключил... Но... може би тогава наистина се разбра колко са ИСТИНСКИТЕ фенове на Kultur Shock тъй като имаше поне 30%, които я знаеха и пееха. И изненадващо за мен последваха още и още песни... Накрая наистина не исках да ги викаме още веднъж, защото се страхувах вокалистът да не умре от немощ... Наистина се РАЗДАДЕ!

При презентирането на членовете ми направи грозно впечатление факта, че Валери Кьосовски казваше "Thank you, thank you", но изразената емоция на родния език към края "българите културно сме покорили Европа :)" замаза негативното усещане.

Ще дойдат пак... Ще се шокнем пак...

Благодарности на Васко за билета!