многопоходка

Ехеее... Щом четеш това
достатъчно хитра си била!

Владетел, на Симеон велики е баща,
носителка на твойто име имал за жена...
название дал.. на улица една :)!
Там в дюкян "Пространство и Кафе"
едно сандъче тебе те зове.

бяла лястовица

Мина вече повече от седмица откакто:

Видях бяла лястовица...

Не беше сън...

Със сигурност не беше...

Полетя, полетя и когато кацна на жицата сред всеобщото чуруликащо събрание, най-близката друга "обикновена" нейна посестрима я закълва... и лястовичката отлетя... мина точно над мен... и се скри над покрива на блока. Не се появи повече... А надеждите да я видя отново сред ятото бързо се изпариха... с последвалото спонтанно отлитане на цялата какафония.

НЕ! Не беше сън... Залезът все така красиво мрачен...

Бяла лястовица ...
Нима съществуват...

...
Теодор каза, че е виждал също... преди време...
Може би наистина съществуват?!
...

Интересен повод да се обърне човек отново към онова изтънчено творчество, изтънчено със своята простота - това на Йовков: По жицата. Колко сложни са само... простите неща...
...
- Бяла?
- Досущ бяла.
...
"Е?" "Ти, кай знаеш ли що е бяла лястовичка? Тя, кай, на сто години я се появи веднъж, я не, ама който я види, от каквато и болест да е болен, оздравя!
...


И странното е, че наистина сякаш човек оздравява... Че и една усмивка лекичко прихваща. Ама не веднага... постепенно...

Сега като се замисля....може би усмивката се върна защото имах щастието отново да видя и една друга Бяла Лястовичка :)! Само, че и тя винаги отлита... разминават ни се жиците... може би заради различната тежест, с която ги товарим. Тя сякаш е по-лека и по-свободна. А моята жица е по-тежка... с години... които за жалост понякога значат и за щастие често не значат н(е/и)що.

Както и да е... и двете лястовички съществуват... и бялата и Бялата.
В това съм сигурен!
Едната я видях с очите си!!!
Другата почувствах със сърцето си!!!

А тя дали ме видя?
А ТЯ дали ме почувства?

Има ли значение?

Милион червени рози

Жил был художник один,
Домик имел и холсты.
Но он актрису любил,
Ту что любила цветы.

Он тогда продал свой дом,
Продал картины и кров,
И на все деньги купил
Целое море цветов.
Прип:
Миллион, миллион, миллион, алых роз,
Из окна, из окна, из окна видишь ты.
Тот, кто влюблён, кто влюблён, кто влюблён, и всерьёз,
Свою жизнь для тебя превратил в цветы.

Утром ты встанешь у окна
Может сошла ты с ума?
Как продолжение сна,
Площадь цветами полна.

Похолодеет душа
Что за богач здесь чудит?
А под окном чуть дыша,
Бедный художник стоит.
(Прип)

Встреча была коротка.
В ночь её поезд увёз.
Но в её жизни была
Песня безумная роз.

Прожил художник один,
Много он бед перенёс.
Но в его жизни была
Полная площадь цветов.

... Мина много време...
... Тя си знае ...

Детски еко инструктори

Две луни
не могат да целунат две слънца.
Две вълни
едва, едва се срещнат и се разделят.

Отдавна се каня да пиша... а тя пролетта си отлетя...
Най-важното - макар и самотна беше много красива и плодородна - мине се не мине два дена и вали, после нежно слънце гали. Растителен рай... Даже Русия и Украйна се похвалиха с житото .

По-същественото нещо, за което пиша този пост е завършилият вчера обучителен семинар на НЧ "Бъдеще сега" за инструктури за еко-обучения на деца. Ще ми се да споделя пълни и подробни впечатления, но рискувам да оставя бъдещите посетители на подобен курс фрустрирани от разкриването на малките "тайни", които правят една такава колективна проява магическа. Затова само ще опиша резултата от една от последните ни възложени задачи - да (до)нарисуваме впечатленията си от семинара.

Дълго мислих какво и как да нарисувам, дълго... дълго доколкото имахме само 3 минути :) и до колкото художествените ми възможности се свеждат до грубо стилизиране на обекти с правилна форма... Това обаче, което се измъкна от бесния поток на цялостни образи в съзнанието ми беше следната картина: в центъра - кристално синьо езеро изпълнено с бавно носещи се повърхностно гравитационни вълни (професионално изкривяване); на левият бряг на този микро-океан - гора; далече зад тях леко пресечен хълмист терен над който плавно се спуска замъглено оранжево слънце... А АЗ-ът наблюдава все така красив и пленителен залез както винаги - милиони години подред... По-важното обаче е, че мога да си позволя лукса да спя спокойно, именно защото съществуването на точно такива ХОРА като обучените инструктори ме кара да вярвам във възможността и нашите деца да имат възможността да наблюдават все същия красив и пленителен залез... и техните деца... все същия... пленителен и красив... залез...

Отдавна не бях срещал толкова много и толкова Вътрешно Усмихнати хора. И то наведнъж!!! И макар възрастовите граници да варираха в много широк за мен интервал: 18-35, не видях нито една "лелка" или "чичко", а големи и отговорни, но все пак Деца. Мнение затвърдено и от празнувания днес рожден ден в Южен парк, преминал основно в пръскане с водни пистолетчета(макар извалелият се дъжд), лудото безцелно мотане с колелета и многото спонтанно измислени игри за запълване на времето... По едно време чак ме хвана срам, какво ли си мислят "нормалните" колеги на рожденика за нас...

Урочасвам всички, които имаха желание да се обучават, но по различни причини това не им се сбъдна, да ви падне до главите някой ден дано!!!

А и още - толкова е красиво да караш колело в гората и пътят ти да е озарен с безшумни, мигащи и живи светлинки... че даже губиш пътеката и понякога минаваш през храстите захласнат по невъзпроизведимото естествено изкуство на природата. Орлин предложи една страхотна идея - да се снима дълга експозиция на светулките в гората... Ако имате излишно време за "губене" и вече не сте го направили - обезателно се разходете до близкия парк, преди да е свършило светлинното размножително шоу...

1572-рия километър

За съжаление безсмъртието се оказа преходно... Явно както идва с опита така си и отива с него.
Директно казано - напоследък дните не са ми дни... но капакът беше вчера когато ме домързя да си кача 4 етажа колелото за 3-те часа в които ще стоя във факултета. И мързелът да знаете се наказва - колелото ми го нямаше на слизане.

Сам съм си виновен - не подадох колективна жалба до полицията за необходимост от оперативна разработка, нито аргументирано становище до декана ни за преместване на стойката пред портиерите, когато откраднато поредното колело.

И ето как човек става жертва на собствения си мързел. Двойно! Но погледнато от положителната му страна поне съм поизчистил насъбралата се карма - кой знае трупана с години (например веднъж като малък откраднах от един приятел едни пластмасови човечета...).

Кофти момента е че точно сега имам достатъчно много ходене по центъра и не мога да си позволя лукса да ползвам каквото и да е друго превозно средство. Нито имам времето, нито желанието, нито има по-удобно от колелото.

Днес ще си попълня жалбата и ще гледам да поправя грешката от мързела...
Може би не е странно, но като изляза на терасата и погледна града - животът си продължава пак - със или без моето участие, със или без моята мъка, със или без моят гняв.

И така - моля ви за колективна медитация визуализираща връщането на толкова многото откраднати колелета!

Село мило, село родно

Представете си, че сте си на село...

Представете си, че пролетта е напреднала в раззеленяването и без вашата активна наблюдателна мисъл... Абе направо не сте разбрали как се е разлистило за два месеца... че и вързало на места...
Представете си, че разхождате кучето си на близкия баир до близката гора...
А сега си представете, че поляните са отрупани с разноцъфнали тревички... И белите бъдещоягодни цветчета привличат безотказно погледа ви и небрежно напомнят за Strawberry fields forever ...
Доловете и нюанса на безкрайно носещия се аромат на позната но неразпознаваема билка...
Разгънете въображението си и за слуховото възприятие, което получавате от лек ветрец спускащ се плавно по съответната изобарна повърхност в приземния граничен слой >:)... полъх преплетен с кучешки лай и овчи такъв... звънците на отдалечаващо се стадо крави... и радостен писък на обаятелно хищни лястовици при вечерен полет-лов на насекоми...

И в тази приказка изведнъж покрай иначе зеления ви път изниква нещо оранжево!!! Тук ненадейно бъдещето ви се разплита в два отделни свята: един, в който блаженството ви изтрива натрапените неприказни елементи и продължава да догонва безотговорността на кучешката му компания нейде напред; и друг, в който вкорененото любопитството на човешката ви природа (погубило достатъчно хора, но и направило забележителни открития) ви тласка към разгадаване на тайната на "Оранжевата мистерия".

Сега е момента да изберете в коя част на пространството-времето ще попаднете. За първата натиснете зеления бутон, за втората - оранжевия...

Представете си, че сте натиснали оранжевия.
Представете си, че прескачате вадата на отдавна пресъхналата река и с нарастващо разочарование, но пък със стопяваща се благодат, се приближавате към нарушилата хармоничното ви равновесие неестествено цветна картина...
А сега си представете Разочарованието, когато откривате найлонова торбичка...

И ний мълчим мълчим... загледани в пейзаж...

Тук вече част от вас хвърля отчаяно огнено ласо към първия свят, но повратната точка отдавна е преминала. Навеждате се и взимате чантичката. Докато разсъждавате дали здрава чанта сред зеленото поле не е ясен знак свише/снише да направите пролетното почистване на поляната се сещате как любимите ви хора вече ви смятат за луд с профил близък до този на клошар. Примиренчески решавате, че ще приберете само чантата в джоба си и няма да я използвате по предназначение - за други рециклируеми боклуци. И представете си напук на нормалната/моралната логика тръгвате полунарочно по напълно неотъпкани пътеки, но съдбата упорито насажда в краката ви ягодови цветове, други сини цветчета и разбира се пластмасови шишета. И сега отново светът ви се разделя на два: един, в който вие сте ЛУДИ и друг, в който ВИЕ сте луди. И при така създадената пространна възможност на неизчерпаем ИЗБОР не ви остава нищо друго освен да изберете лудостта...

Добре, че шишетата са поносимо малко а чантата преносимо голяма!

А кучето продължава да си препикава доволно всеки храст по пластмасовия ви път...

Представете си че това не се е случило... не можете (нали? дали?)... а и не трябва :)!

П.П. На село все още няма контейнери за разделно събиране, но пък в града( на 10км) има :)!!!

P.I.F.

Най-сетне!

Мноогоо отдавна се канех да посетя Маската и да се насладя на ПИФ, но последната една година все нещо ме спираше. Ту кофти ден, ту липса на компания, ту липса на настроение, ту прекалено морал...

Но тази събота звездите блеснаха по правилния начин:)!

И се сбъднаха много желания наведнъж... е вярно с няколко месеца по-късно(10 например). И все пак се позабавлявахме с любимите ми хора - много от тях, които не бях виждал отдавна! И някой които виждам от скоро ;p и се надявам да виждам по-често :)!

Обаче трябва да си призная - малко сме поостарели... и ПИФ и тях ги мързи вече сякаш...

Забавно беше да има около теб и хора, които не се възхищават дивно на групата, но за сметка натова се раздават на музикалните паузи :)!

Безкрайно благодарен съм на всички, които ме изтръгнаха от обхваналото ме ежедневие и ми причиниха съботната вечер!

Благодаря ви!

900 километър

И ний лепиим лепиим лепим!

В петък осъзнах, че освен супер невероятно и чудесно средство за предвижване, колелото си е и бреме. Точно в момента в който съм се пристрастил към карането и не си представям живота ми - особено този в София - без колело. Сигурно и с кола е подобно.

А самата история... Двоумях се дали да мина през Ловен парк за по-приятно или да бича по улиците за по-бързо. Разбира се избрах предвечерната песен на птиците... И хоп... спуках задна гума точно на входа на гората...

Не съжалявам за магията на вечерния горски хор... но съжалих за бремето - колело със спукана задна гума - което ми се наложи да мъкна чак до вкъщи... Не бях подготвен - нямах инструменти.

И така - чудесни 900 км, спукана гума, изтъркани спирачки, ръждясали тук таме части...
И супер удоволствие от преживяното!

Размисъл за любовта

Последната седмица някоко приятелки независимо една от друга поставиха пред мен (не)явно въпроса за това дали отношенията с партньорите им могат да се нарекат любов...

И от два дена от главата ми не може да излезе една песен на P.I.F., която сякаш е един от милионите възможни отговори как ли би трябвало да чувства обичащия своята половинка:

...
Всеки ден да почва с теб
и да свършва пак със теб,
аз мечтая за това.
...

Ех... и аз мечтая за това... или по скоро да не бях на сала...

PIF са велики!

Интересни срещи

И мина време със хора
Случайно блъскащи в мен
...
Доколкото има случайни неща :)!

Тази седмица имах възможността да присъствам на среща с HR мениджърите на "econmedia". Супер готини мацки :)! Темата беше кариерното развитие на студентите от Физически Факултет.

Радвам се и много се надъхвам когато имам възможността да общувам с ХОРА. Млади, пълни с ентусиазъм и преследващи красиви цели, в които неуморно вярват. Не казват "Това НЯМА ДА СТАНЕ" никога, винаги търсят начина! И за сетен път се убеждавам, че трябва да попаднеш на ХОРА, за да станеш ЧОВЕК или поне по-често да се срещаш с такива. Трябва да отбележа, че винаги след подобни срещи си правя сметката - колко по-големи са от мен и дали аз мога/искам да съм като тях на тяхната възраст или дори по-рано...

Щастлив съм, че споделих с тях и личното си мнение за "Дневник", "Капитал" и "За града", а именно - за мен това е най-обективната медия в България, доколкото имам възможността да съм и пряк и не зависим наблюдател на част от процесите, които те отразяват.

Зарадва ме и факта, че тяхната целева група са младите и активни хора :)!

Пак неделно фризби

Пак неделно фризби!
Пак игра с любими хора!
Пак усмивки макар и мръщещо се от време на време слънце!
Пак деца около нас!

Новото е:

*) децата все пак са си деца - сърдят се и се радват на други, различни, неща; сякаш не 10 години а хилядолетия ни делят(не уточнявам посока); но се замислям всеки ден кое е по-правилното ние да се вдетиняваме по-често или те да пораснат по-бързо; със сигурност не и да стоим с пропаст помежду ни;
*) големите все пак са си големи - сърдят се и се радват на други, ама все пак понякога много глупави неща...

Дълбоката яма на омразата

Бях си казал, че няма да пиша деструктивни размисли...

НО

Днес беше странно съкрушителен ден...

Опитали се да ми откраднат колелото! На стоянката на ФзФ! А то дори бях вързал с веригата и това на една от колежките защото все още не си е купила заключвалка. Отдавна не съм изпитвал такъв ГНЯВ и токова много ОМРАЗА не е преминавала през мен за толкова кратко време. Как по дяволите някой ще може дори да се опита да унищожи ОБРАЗЪТ, който съм изградил... Чудех се дълго време дали нямаше да ме е яд по-малко ако ми го бяха откраднали... И докато се чудех и недоумявах се прибра съквартиранта ми от ФМИ(50м отстояние от ФзФ)... без колело... неговата верига явно случайността не я е спасила... Е тогава вече ми идеше наистина да причиня нечовешки инквизиционни мъчения на деятеля. Наистина съм съкрушен... За капак мрежата на блока се прецака точно когато манипулирах централния ни суич, а се оказа че не било от мен - просто съвпадение във времевите интервали - което ми коства още няколко бели косъма. Май въобще не съм пораснал...

И повечето хора около нас казват - "ааа... то да не си мислиш, че колелото ще го върне/намери полицията". Е щом нямаме доверие на полицията като институция защо подкрепяме самото и съществуване?! И виновна ли е самата институция за невъзможността да се справи с проблемите, когато очакванията от нея не са положителни в хората. Тъпо е... тъпо е че хората не осъзнават, че светът зависи и от тях самите. Велика е "машината" изкоренила вярата на човека в самия себе си... Но! Някой ден ще сме повече :)!

И да се върнем на темата. Кражбата е наистина ужасно нещо! Ще кажете - не бива да ставаме роби на вещите си - знам... Но май вече робувам на един велосипеден модел, а колко за колко ли други робо-модели не подозирам?!

Добре че са тежките, но все пак нежни струни в "Death is the Road to Awe" от музиката към филма "The Fountain"(който още не съм гледал) ... Жалко само, че човекът, който ги разкри пред мен, не желае вече да си общуваме. Не го обвинявам. Някой/Аз пак е/съм пипал по матрицата... И ,да, тази песен странно ми напомня за ВЕЛИКАТА композиция на ROB'D - "Clubbed to Death"...

От омраза се обезсилих... А предстои битка на образи и модели!

И утре ще е ден - по-хубав!

Едно неделно фризби

Вера решихме и поиграхме фризби. Събраха се доста хора за непринудената 30-минутна организация. Резултатите са няколко:

• днес всички залиняли през зимата ни болят задните мускули по краката и самият задник - кофти тръпка...

• отново си припомнихме колко учудващо просто може да си "загубиш" един два часа в приятна игра, в приятна компания на слънце;

• малките деца жадуват да подражават на големите и се радват когато ги третираш като равни;

• част от големите жадуват да си играят с деца :) - май ни/им е време;

• забавно е когато целта не е да се вкара гол, а самата игра в кръг за себе си;

• след още една тренировка ще сме прекалено добри да играем с 2 фризбита, мисля време е да потренираме вече с 3 ако хората са повече от 8.

И така пролетта настъпи а с нея и сезонните игри...

Понякога ми липсва да съм малък и да играя на жомежка на поляната. И на минибейсбол. И на стрелки/писма. И на войници. И на стотиците други детски измишльотини.

Но мисля да наваксваме всяка събота и неделя :)!

А и разговорите след фризбито си бяха повече от вълшебни :) вие си знаете...

Най-накрая - становище до ДАГ

Становища разни...

Едва ли някой от вас който е по-стар и е имал щастието да види Студентски Град преди 2000 година, не е впечатлен от "прекрасното" архитектурно и ландшафтно подобрени, на което е подложен този дом-инкубатор на студентската мисъл и творчество напоследък...

Не един човек се спира сега до новопостроените сгради и с детско "Уаууу" стои сломен пред величието на архитектурната и благоустройствена урбанистична концепция, която е довела квартала до сегашното му положение - бетонна трагедия.

Направо си е за плач работата... Преди 8 години бях на една школа в София, за подготовка за състезание по математика. Настанен бях в 42Б. И за 10-те дена които прекарах тук определено можах да се докосна до една част, макар и малка, от тогавашния студентски живот. Без да се впускам в подробности беше приемливо а и мнооооого широко, особено събота и неделя когато навън излизаха да играят супер много студенти из хилядите полянища :). Имаше си и нощни заведения(не чак толкова чалгарски) и едно метълско такова(ама прекалено долнопробно)...

Разликата с това което е сега е огромна. Но по страшното е, че човек е устроен да свиква със заобикалящата го действителност, особено ако мисълта му е подходящо тласната в друга посока. А и Студентски Град е крайпътен хан за човешкия живот на студента. На първокурсниците едва ли ще може да им обясниш какво е било, а и скоро няма да остане някой който да помни.

Но стига с жалби, така освен до психиатрията със самоубийствена депресия доникъде няма да се стигне. Затова група ентусиасти се хванахме и подадохме становище до дирекция архитектура и градоустройство(ДАГ) във връзка с предстоящото изменение на общия устройствен план(ОУП) на София. Целият текст може да намерите на блога на Хармония.

Дали това ще помогне ? Аз вярвам че можем да запазим и малкото зеленина която е останала. Ако повече студенти мислят и осъзнават процесите които се случват около тях, със сигурност ще имаме успех. Щеше ми се да имаше повече хора от които да се уча на активна гражданска позиция...

Иска ми се да блогодаря от сърце на всички които помогнаха!!!

Някой ден ще станем повече :)!

Шокирахме се културно...

или спомени от концерта...

Седя си и си слушам Kultur Shock и се сещам, че този пост стои като чернова затова по смътни спомени...

Концерта беше Шокиращо културен и Културно шоков...

Накратко - почти чудесен!

Първо ни подгряваха Балканжи - бях им позабравил песните. След това - интересно ми беше да видя Черно Фередже на живо, но бих предпочел Уикеда (както предния път е било). Радостта от появата обаче на Kultur Shock изтри бързо от съзнанието ми всичко предходно, първо заради това че беше първият ми концерт на група, която все още е ЖИВА, и второ защото предния път когато бяха в България се наложи точно него ден да съм на конференция в Гърция.

Обаче имаше хора които решиха да си направят погото... За жалост едно от микропоготата завършваше в мен... Имаше и такава паплач, чиято единствена цел мисля беше да се блъска нахално в тълпата и да обикаля в кръг из подиума. Но по-важното е, че имаше много хора които наистина бяха дошли за музиката и то тази на Kultur Shock. И си попяхме и си потанцувахме. И доколкото държането на ръцете встрани изпънати на Ци-Гун гимнастиките 15 минути ми се струват цяла вечност, подскачането и мятането на тези крайници 2 часа си беше направо господство на духа над материята. Жалкото е че на такива хубави балкански ритми, на които може да се играят хора, част от публиката реагира според мен неадекватно... с пого :). Вярно че сме позабравили идентичността си, ама чак пък толкова... Като цяло предполагам ви стана ясно, че не ми допада идеята за тази форма на съпреживяване на колективната емоция, която кой зная от кой подхлъзнал се пияница е тръгнала като мода...

И все пак много си попяхме. Държа да отбележа че макар и леко фурстриран, можах да се насладя и на една от най-силно разтрептяващите вътрешните структури на пространството(поне според мен) песен, а и именно - "Zumbul". Също така една от най-масово сплотяващите - "hashishi". И разбира се бисовете бяха заслужени и за публиката и за групата. След като излязоха третия път и изпяха акустичната и най-хармонизираща "Zora" , което веднага се отрази на насъбраната емоция, си помислих, че концерта е приключил... Но... може би тогава наистина се разбра колко са ИСТИНСКИТЕ фенове на Kultur Shock тъй като имаше поне 30%, които я знаеха и пееха. И изненадващо за мен последваха още и още песни... Накрая наистина не исках да ги викаме още веднъж, защото се страхувах вокалистът да не умре от немощ... Наистина се РАЗДАДЕ!

При презентирането на членовете ми направи грозно впечатление факта, че Валери Кьосовски казваше "Thank you, thank you", но изразената емоция на родния език към края "българите културно сме покорили Европа :)" замаза негативното усещане.

Ще дойдат пак... Ще се шокнем пак...

Благодарности на Васко за билета!

Звезден прах

Звезден прах - приказка за сиянието на звездите и Любовта :)!

Тази вечер споделих със съквартирантите едно приключение в приказна страна :)! Т.е. гледахме Звезден прах/Stardust . Ще ми се да препиша думите, изречени от падналата от небето звезда в разговор с главния герой:

You know when I said I knew little about love? Well, that wasn't true. I know a lot about love. I've seen it. I've seen centuries and centuries of it. And it was the only thing that made watching your world bearable. All those wars. Pain and lies. Hate. Made me want to turn away and never look down again. But to see the way that mankind loves. I mean, you could search the furthest reaches of the universe and never find anything more beautiful. So, yes, I know that love is unconditional. But I also know it can be unpredictable, unexpected, uncontrollable, unbearable and, well, strangely easy to mistake for loathing.

И превода на Zaza14 в българските субтитри:

Спомняш ли си как ти казах, че не познавам любовта. Не е истина. Зная много за любовта. Виждала съм я. Наблюдавам я от векове. Без нея, би било непоносимо да наблюдавам света ви. Всички тези войни, болка, лъжи, омраза... ме караха да желая да се отвърна и да не гледам повече. Но е прекрасно да гледаш как хората се обичат. Дори в най-далечните кътчета на вселената няма да откриеш нещо толкова прекрасно. Зная, че любовта е безусловна. Но зная също, че може да бъде непредсказуема, неочаквана, неуправляема, непоносима и... И странно лесно може да се обърка с бреме.

Красиви мисли. Наистина е прекрасно да виждаш, чуваш, вкусваш, помирисваш, докосваш, че даже и чувстваш Любовта! Странно е как понякога дори и 6-те ти сетива стоят затворени, когато Тя е около теб... а Тя винаги е около теб, постоянно. На всякъде, по всяко време, във всяка картина, във всеки звук или шум, във всяка сладка горчивина, във всяко вдишване или кихване... Може никога да не сме знаели как да Я разпознаваме... А може просто да сме забравили...

Филма според мен е чудесен. Може би точно днес имах нужда да попадна в точно един точно така измислен свят. Но определено бих го оценил с 9/10 и мисля напълно оправдана е и високата оценка в IMDB. За разлика от много други магични сюжети, тук измислиците следваха плавно една след друга и видимо не бяха така претрупани, както в продълженията на Карибски Пирати например. А и хуморът беше на ниво...

Бих разказвал такава приказка на децата си някой ден :)!

Ако ви се отдаде случай - хвърлете му един детски приказен поглед с мисълта на възрастен :)!

Псевдо пролет

Днес беше чудесен ден! Като гледам прогнозата на американския числен модел на NOAA с изключение на четвъртък ситуацията ще си е все така приятно топла. Кеф... Особено ако имаш колело, което можеш да покараш малко. А ако си щастлив човек може да се окаже, че не живееш в София(или в някой от другите ни засмог-чени градове). Защо ли ?

Въпреки че времето беше страхотно не мога да не споделя възмущението си от ранното и не чак до там желано ставане... Проблема обаче не беше, че ми се спи... а по-скоро очакването, че след като отворя прозореца ще посрещна красотата на събуждащия се/събудения свят. Поне така ми "пееха" птичките. Посрещна ме обаче багера на поредния строеж в извратена близост до блоковете в Студентски Град, а леко над него - бледо синьо-сивата смрад на София в антициклонично време(сиреч неотвятите газови изпарения от любимия транспорт). Добро утро София! Как да не напуснеш този град с удоволствие възможно най-скоро?!

Както и да е... по обед явно конвекцията и вятъра си казаха думата и малкото останала природа в София наистина призоваваше към едно естествено докосване до нейната все още зимна премяна. А и факултета зовеше със струящата си мисъл поклонници :)! Радвам се много, че от Студентски Град до семинарията все още има (и се надявам благодарение на съвестните НПО-та да продължава да има) малко зеленина по пътя, ако решиш да вървиш пеша или с колело. Ловен парк наистина контрастира силно с част от заобикалящия го Дианабат... Да не говорим за прехода - Ловен парк-Симеоновско шосе-другата част на Ловен парк. Всеки на който не са му атрофирали рецепторите в носоглътката(или където се намират) и е минавал по централната алея там се е убедил в това.

Та така... чудесно е да караш колело към любимия факултет, през гората - порядъчно кална. Ама по-чудесно е когато си в парка, чак ти се забравя накъде отиваш. То едни косове, то едни шумолящи в листата създания, усмихнати хора... Даже и кучето което ме подгони изглеждаше добронамерено и може би просто искаше да удължи удоволствието от звъна на спиците в ултразвуковия диапазон в ушите си :)))! Абе направо идилия... все едно не си в сесия(ето го и разковничето на настроението:) ).

И все пак трябва да призная пеша е още по-красиво - съзнанието ти е максимално освободено да възприема, освен ако няма някой досадник като мен да ти мели на главата глупости...

И как да не помагаш на Хората от Велоеволюция да разпространяват велосипедизма, пешеходството и зелената... Ако 30% вървяха пеша, 30% караха колело и 30% ползваха градски транспорт, а само 10% си бяха мутри по философия, мисля нямаше да е толкова критично положението с въздуха, който дишаме... Че и по-лошото - разтящите деца го дишат...

Връщането обаче не беше толкова романтично... Може би защото носех 25 метрова гофрирана тръба Ф36 омотана около колелото ;), а може би защото пътя ми трябваше да следва прашните асфалтови улици... И все пак благодаря на Добромира, че ме изтърпя и изпълни молбата ми да поснима една все още незастроена полянка в Студентски Град. Ако успешно съчетаем фотографското майсторство с умелия писмен изказ в становището ни по повод промяната на Общия Устройствен План(ОУП) на София и бъдещата омайваща(а дано) реторика в дискусията в общината за тези становища, току виж не застроили градинката. Добра причина да оправдаем загубата на няколко часа от времето за учене...

Като написах учене... хайде...

П.П. Познавам само още един "луд" който е мъкнал с колело такава тръба, другите биха палнали колата. Начин на мислене или инерция на (не)съзнанието.

За народното творчество...

Снощи, предимно колеги от Сдружението имахме възможността да споделим едно невероятно изживяване - моноспектакълът на Камен Донев: "За народното творчество" представено от Драматичен Театър Пловдив гостуващ на сатиричния театър "Алеко Константинов". Няма как да не си призная - заболя ме стомаха от смях, по едно време дори не можех да дишам. Въпреки че може би някой лафове ала "Улицата" вече не ми се виждат толкова интересни, но... Камен Донев си го знаете...

За съжаление повечето от смеха ми беше и "през сълзи" заради реалността, която се представяше - каква е била нашата култура преди време, с цялата си красота и може би хармония с природата. И като направим директно сравнение с тази "култура", която в момента ражда народа... наистина ти става смешно и ти се доплаква. Постановката ме накара да се замисля какво наследство ценя и бих желал да оставя за децата си, а също и какво правя/бих могъл да направя, за да стимулирам този творчески процес в посоката, която смятам за правилна - определено не това което (не)правя в момента. А дали на поколенията преди нас не им е протичал по-творчески живота?

Може би наистина ще е по приятно ако деня ни е съпроводен с песен, а гимнастиката е хорото. Даже вече си представих как вместо обичайното подвикване към балкона на съседа: "Мартинееее беееееееее", може да пробвам в мистериозен български гласов стил: "Мааааааааартинеееееее, пиле шаренооооооо, иииииии, оп! :)

Съвет за тези, които се канят да го гледат - взимайте билети веднага след като изезе графика, т.е. около месец по-рано.

И така... благодаря на Павката за билетите и организацията на посещението. Препоръчвам моноспектакъла на всички!!!

П.П. Сред публиката забелязахме Христо Гърбов и Любо Нейков. A kак ли се смеят комиците ?

Поздрав с красотата на природата

Поздрав за всички...

които се насладиха на залеза днес(т.е. вчера), дори и само миг да сте му отделили внимание...
Снимки нямам... фотоапаратът няма батерия. Но пък споменът е ярък.
Поздрави и за всички, които се насладиха на топлата, ветровита, лунна вечер. Снимки пак нямам... то е едно усещане... :)!

Урбанизъм - философия или направо начин на мислене

Градът за хората ли е ?

Зачетох се днес в RSS агрегатора и попаднах на следната статия на сайта на "Зелена Варна": Енрике Пенялоза (бивш кмет на Богота, Колумбия) - "ГРАД ЗА ВСИЧКИ" . Въодушевен съм! Описаната система е сякаш нещо, за което всички си мечтаем, но ни се струва нереално, докато на някои места из Европа тази мечта съществува вече реализирана... На фона на такъв глобален и според мен устойчив подход ми се виждат направо детски изказванията на различни общинари в София... (Грешка - децата биха дали много по-екологични идеи!). Да не казвам недомислици. Мързи ме да цитирам. Само ще напомня тази статия от "Дневник".

Но да се върна на думите на Енрике Пенялоза... Силно впечатление ми прави следния абзац:

Особено полезни са програмите, чрез които общностните организации формулират идеи и предлагат малки урбанистични проекти, които, след одобрение от странна на архитекти и инженери, биват възлагани за изпълнение на същите граждански общности. Тези проекти служат повече за създаване на здрави колективни отношения, за гордост и чувство за принадлежност, отколкото за изпълнение на нещо реално.

въпреки че здрави колективни отношения според мен е нещо много реално и липсващо напоследък.

Статията ми звучи сега като утопия... но само засега :)! И се радвам, че сдружения като "Зелена Варна", "Сдружение за защита на Лозенец", сдружение "Белите Брези" и много други съществуват и отстояват една нормална позиция за градоустройство - градът е за хората... Но най-вече съм щастлив, че имам възможността да се докосвам до сдружение "Велоеволюция", в което будни млади хора разсъждават мъдро, трезво и имат визия за начина, по който трябва да изглежда един хармоничен град. И разбира се, са отворени към идеи, проучвания и чужд опит.

Е... вярвам..., че макар и малко късно, все още е възможно да се направи нещо за "поправянето" на София (макар че откакто карам колело виждам леко притеснителен факт - навсякъде е едно и също... гето!). Наличието на трезвомислещи хора сред "Софпроект" и Общината все още крепи вярата ми. Дано и те да са така отворени към тези (и други) идеи, проучвания и чужд опит...

Статията е публикувана през юли 2003 в италианското списание "Интернационале" а на български я имало и тук.

В началото бе словото...

Малко за началото

И рече БОГ: "ДА БЪДЕ..."
И беше, и е, и ще бъде - от нас зависи!

Най-накрая решавам и започвам да словоиздевателствам над тази електронна система за събиране на заблудени мисли, т.е. да пиша в блог.

Това нямаше да се случи ако не беше емайл листа-та Хармония, в която с приятели обменяме информация за различни културни и социални събития, но която се разрастна и започва да търпи неволите на моето лично творчество ала-спам.

Така че тук изнасям моя личен спам - публично достъпен и никому ненатрапен.

Хайде на съжденията!